Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изгубената реликва [bg]
Изгубената реликва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгубената реликва [bg]

Электронная книга - «Изгубената реликва [bg]». Краткое содержание книги:

Бен Хоуп е в Италия на гости на стар приятел. Случайна среща отвежда бившия майор от британските специални части в известна галерия близо до Рим, където за минути се разиграва истинска драма. Маскирани убийци са готови на всичко, за да се сдобият с открита наскоро творба на Гоя. А Бен е изправен пред най-опасната си мисия досега – да спаси заложниците и да отблъсне похитителите. След кръвопролитието пресата го възхвалява като герой, но… не за дълго. Несправедливо обвинен за убийството на италиански политик, Бен се превръща в беглец, преследван от полицията в цяла Европа. В един свят, в който нищо не е каквото изглежда, той трябва да стигне до организаторите на конспирация с невероятни размери. В нейната основа е тайната на изгубената „Черна Медуза” – една история за обречена любов и смърт от времето на последния руски цар. Сега Бен се бори не само за справедливост, но и за собствената си свобода. Ще му помогне ли амбициозната Дарси Кейн, изпратена от правителството да го залови? Чудесен трилър! Задължително четиво за почитателите на Лий Чайлд и Дейвид Балдачи.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 128
Перейти на страницу:

— Прогони ги, преди да разбера кой какво знае.

— Ще се върнат — предупреди го тя. — Размърдай се.

Дарси насочи карабината към него и го поведе през халето към изхода. В храстите от другата страна на сградата беше скрит очукан ван форд. Дарси подхвърли ключовете на Бен.

— Ти карай, за да мога да те наблюдавам.

— Какво? По чорапи?

— Ще трябва да се справиш.

Отекнаха пистолетни изстрели. Куршум удари стената наблизо. Хората на Гурко се бяха окопитили и отново ги бяха взели на прицел. Бен се качи зад волана и включи двигателя. Дарси насочи карабината към руснаците и пусна дълъг откос, който ги накара да се изпокрият, после скочи на седалката.

— Давай! — извика тя.

Бен вече беше включил на скорост. Потегли с мръсна газ и поднесе по напукания бетон, след като излезе от храсталаците. След тях се чуха още изстрели, но Бен профуча през портала и изчезна.

След около два километра Дарси каза:

— Сега можеш да намалиш. Спазвай ограничението за скоростта.

Бен погледна в огледалото.

— Поемаш риск — каза той. — Бих могъл да блъсна това чудо.

— Да, виждала съм как караш. Може би ще се наложи да те застрелям.

— Странно — отвърна Бен. — Мислех си същото за теб.

— Ти получи своя шанс. Пропиля го.

— Винаги има още един.

— Мечтай си.

— Къде отиваме? — попита Бен.

— Някъде, където да свалиш тези дрехи. Иначе всички ще разберат, че си избягал затворник.

Изминаха още няколко километра и Дарси каза:

— Ето. Свий тук.

Бяха излезли от града и се движеха през гориста местност. Пътят ги отведе до усамотена зона за пикник с малък паркинг, масички и пейки. Нямаше жива душа. Бен паркира в сянката на някакви дървета, изгаси двигателя и бавно слезе от вана. Облегна се на вратата. Дарси също слезе. Карабината висеше на рамото й.

— Тук е спокойно — отбеляза Бен и се огледа. — Обичам такива места. Мислех си, че ме водиш на място с решетки на прозорците.

Дарси кимна.

— Бих могла. Реших обаче да обмислим и други варианти.

— Например?

Дарси отвори задната врата на вана и извади черен брезентов военен сак. Хвърли го в краката му и му кимна да го отвори.

— Бунзи ти изпраща много поздрави.

Бен клекна и дръпна ципа.

Сакът беше празен, ако не се броеше резервен пълнител за карабината на Дарси и военен кобур, в който беше мушнат много употребяван, добре поддържан и зареден деветмилиметров браунинг.

— Вземи го — каза тя.

Бен я изгледа объркано.

— Какво е това? — успя само да попита.

— Спокойствие — отговори тя.

Бен си спомни следобеда, прекаран с шотландеца, когато направиха оранжерията. Струваше му се, че оттогава е минал цял век. Бунзи му бе казал, че е намерил спокойствие. Бен погледна карабината в ръцете на Дарси, после пистолета в сака. Спокойствие — наистина. Дори не смяташе да пита откъде шотландецът е намерил оръжие като тази карабина.

— Добра работа свърши, нали? — попита Дарси.

Бен взе пистолета и го мушна в джоба на затворническия гащеризон.

— Объркан ли си? — усмихна се Дарси и подпря карабината на колата, после свали ръкавиците.

— Доста.

— Преди да постъпя в Агенцията, бях на обучение в Хирфорд.

Бен започна да схваща.

— И Бунзи Маккълок ми беше инструктор — продължи тя. — Беше най-добрият. Никога няма да го забравя. Затова се изненадах още повече, когато разбрах, че си дошъл в Италия заради него. Вчера се отбих в къщата му в Кампо Басо. Когато му признах, че съм изпратена да те хвана, едва не ми пръсна мозъка. После обаче му разказах и другите подробности, които научих неотдавна. След това ми помогна безрезервно.

— Какви подробности? — попита Бен.

— Например, че не си застрелял Урбано Тасони.

65

Бен се вторачи в Дарси Кейн, но в очите й не видя друго, освен искреност.

— Имах своите подозрения — каза тя. — Доста неща не се връзваха. Междувременно някой полагаше усилия да скрие от мен ключови доказателства. Например изчезването на записите от охранителните камери на Тасони.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)