![Изгубената реликва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/5/izgubenata-relikva-bg-download.jpg)
Изгубената реликва [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-257-2
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената реликва [bg]». Краткое содержание книги:
Бен я изгледа.
— Джейми Листър беше готов да изложи на риск всичко заради нещо, в което вярва — продължи Дарси. — Да попречи на лошите да убиват и да спре избиването на невинни. И… знаеш ли какво? Искам да направя същото. Искам да направя нещо добро. Нямаш представа какво е да те използват като пионка в нечия мръсна игра. Никога повече няма да допусна да ми се случи подобно нещо.
— Повярвай ми, знам какво е — отбеляза Бен. — Заради нещо такова напуснах армията. Не си дошла тук обаче, за да слушаш биографията ми.
— Ще ми помогнеш ли, Бен? — попита тя.
В очите й той видя решителност.
— А после какво? Когато свърши? Няма да те оставят на спокойствие, докато не те видят мъртва.
В далечината се чу двигател на кола, която приближаваше по главния път. Двамата я наблюдаваха, докато отмина входа на парка за пикник.
— Знам — отговори Дарси. — Но това се отнася и за теб. Твърде късно е да се върнеш назад.
— Може и да си права — съгласи се той.
— Заедно сме, Бен, независимо дали ти харесва, или не. — Лицето на Дарси се поотпусна. — Освен това се нуждаеш от мен, макар да не го осъзнаваш.
Бен се усмихна.
— Наистина ли? Нуждая се от теб?
— Погледни се, за бога! Няма да изминеш и километър с тези дрехи. Дори нямаш обувки!
Бен погледна надолу. Затворническият гащеризон беше изпоцапан и разкъсан от съприкосновението с руснаците. Едно от попаденията на Дарси го беше изпръскало с кръв по гърдите и рамото. Чорапите му се бяха скъсали от тичането по бетона и сега тревата го гъделичкаше през дупките.
— Мислиш, че можеш да ми намериш обувки, без да те хванат?
— Казва го човек, когото са арестували за побой в бар. Е, отговорът „да“ ли е?
— Добре. Но ще го правим по моя начин. И трябва да ме наричаш „сър“.
Тя се ухили.
— Върви на майната си.
— Е, това подлежи на договаряне. — Бен взе карабината на Бунзи, мушна я в сака, затвори ципа и метна сака във вана. — Имаш ли някакви пари? — попита.
— Не много — призна тя.
— Откъде взе този ван?
— Откраднах го.
— Аз имам малко пари. В чантата ми, в сейф.
— Знам. На летището. Изгледах записите от камерите. Да вървим — добави тя и седна зад волана. — По-добре се качи отзад.
— После ще трябва да изоставим форда — каза Бен, седна до сака и затръшна задната врата. — Можем да вземем влак до Монако.
Дарси завъртя стартера.
— Смокинги, рулетки, луксозни яхти. Нямах точно това предвид.
— Нито пък аз — каза Бен. — Дори не е моят стил. Мислех си да посетим една възрастна дама.
— Ето така ми харесва повече.
— Името й е Мими Ренци — уточни Бен. — И съм сигурен, че има да ни разкаже интересни неща.
66
Скрит отзад във вана, Бен чакаше с нетърпение да се отърве от затворническите дрехи, докато Дарси обикаляше уличен пазар на едно от многото малки площадчета в Рим. Върна се след четвърт час с чифт бели маратонки, джинси и тениска, както и с най-големите слънчеви очила, които успя да намери. Освен това донесе евтин вариант на военна шапка с периферия в пясъчен цвят. Бен вдигна тениската. Лъскавият надпис на нея гласеше „Yeah, Baby“.
— Друг път няма да допусна да пазаруваш вместо мен — каза той. — С тези неща ще приличам на идиот.
Дарси посочи тълпата туристи, които се разхождаха наоколо.
— Нали искаш да се смесиш с тях? Хайде, преобличай се. Няма да гледам.
Когато той свали затворническия гащеризон и започна да се преоблича, тя погледна само два пъти крадешком.
— Коя е Мими Ренци? — попита тя.
— Дългогодишна прислужница и приятелка на художничката Габриела Джордани — отвърна Бен. — Преди всичко това да се случи с Тасони, тя направи опит да се свърже с мен. Имала да ми каже нещо важно. Не знам какво и тогава не ме интересуваше, но сега искам да науча.
Дарси се намръщи.
— И това е от значение, защото…
След като Бен приключи с преобличането и завърза връзките на маратонките, й разказа набързо онова, което знаеше за фалшивата графика на Гоя.
— Мисля си, че истинският художник е самата Габриела Джордани. Когато е била млада графиня, се налагало да рисува тайно, защото съпругът й не й позволявал. Предполагам, че е направила копие на „Покаялият се грешник“ може би за пари или кой знае за какво друго. Нямам представа. Работата е там, че Шиков е изпратил сина си да я открадне, въпреки че е знаел, че не е оригинал. Неговият човек, Гурко, успя да ми го каже, преди да му развалиш партито.