Тропика на Рака

Мъглата и снегът, студът, усиленото учене, отвратителното кафе, хлябът без масло, супата и лещата, трудносмилаемият фасул със свинско от консерва, мухлясалото сирене, прокисналите туршии и лошото вино бяха докарали запек на всички в нашия изправителен дом. И точно когато на всеки му се сере, тръбите на тоалетната замръзват. Лайната се натрупват като мравуняци; трябва да слезеш от стъпалата и да сереш на пода. Лайната образуват замръзнали, твърди купчинки, които очакват затоплянето. Всеки четвъртък гърбушкото идва с ръчна количка, събира студените твърди лайна с метла и лопатка и влачейки изсъхналия си крак, откарва количката. Коридорите са целите в тоалетна хартия; тя се лепи за подметките като мухоловка. Когато времето се позатопля, вонята узрява — усеща се чак в Уинчестър, на шестдесет и пет километра оттук. Сутрин, когато стоя с четка за зъби до узрелите лайна, вонята е толкова силна, че главата ми се замайва. По червени долни вълнени фланели чакаме, за да си цопнем лайната в дупката; това прилича на ария от някоя опера на Верди — хор на недоволните, със скрипци и шприцове. Нощем, ако съм на зор, тичам долу в личната тоалетна на господин надзирателя до портала. Изпражненията ми винаги са пълни с кръв. Казанчето на неговата тоалетна също не работи, но поне изпитвам удоволствието да поседя на личната му тоалетна чиния. Оставям своята малка купчинка в знак на уважение към господин надзирателя.

Всеки път към края на вечерята нощният пазач минава, за да се подкрепи. Той е единственото човешко същество в цялото учебно заведение, което чувствам близко. Нощният пазач е просто един човек без значение. Носи фенер и връзка ключове. Обикаля нощем, сковано като автомат. По времето когато поднасят мухлясалото сирене, той обикновено се отбива за чаша вино. Стои с протегната ръка, косата му е твърда и остра като кучешка козина, бузите му са червени, мустаците му блестят от стопения сняг. Той смотолевя две-три думи и Квазимодо му донася бутилката. После, леко разкрачен, стъпил здраво, отмята глава и виното се излива в гърлото му на бавна, продължителна глътка. Изпитвам усещането, че излива рубини в гърлото си. Нещо в тази негова поза ме разтърсва до мозъка на костите. Сякаш той изпива до дъно утайката на човешкото съчувствие, сякаш цялата любов и състрадание на света могат да бъдат гаврътнати просто така, на една глътка — сякаш това бе единственото нещо, което може да се изстиска оттам, ден след ден. Направили са го по-малък от заек. В житейската скала на стойностите нощният пазач не струва даже колкото саламурата за мариноването на една херинга. Той е само парче одушевена тор. И го съзнава. След като изпие виното, се оглежда, усмихва ни се и светът като че ли се разпада. Това е усмивка, хвърлена през цяла бездна. Целият гаден цивилизован свят лежи като блато на дъното на ямата, а над него като мираж витае тази колеблива усмивка.