Тропика на Рака

Ето ме тук, както се предполага, да популяризирам евангелието на американо-френската дружба, емисар на един труп, който, след като е плячкосвал навсякъде и е причинил неизброими страдания и мъки, мечтае за установяване на световен мир. Пфу! Интересно, за какво ли очакват да им говоря? За „Стръкчетата трева" на Уитмън, за митническите ограничения, за Декларацията на Независимостта, за последната гангстерска война? За какво? Бих искал да знам за какво. Е добре, ще ви кажа — изобщо не споменавах тези теми. Започнах направо с урок за физиологията на любовта. Ами да — как се любят слоновете! Учениците моментално се въодушевиха. От първия ден нататък вече нямаше празни пейки. След първия урок по английски те чакаха на опашка пред вратата ми. Много добре си паснахме с моите ученици. Задаваха ми най-различни въпроси, сякаш през живота си нищо не бяха учили. Оставях ги да ме питат каквото желаят. Научих ги да задават още по-неудобни въпроси. „Питайте всичко!“ — това бе моят девиз. Тук аз съм посланик на страната на свободния дух. Тук съм, за да възбудя оживление и кипеж. Един известен астроном казва: „Материалният свят създава впечатлението, че изчезва като разказана приказка, че се стопява като привидение в нищото.“ Изглежда, такова е всеобщото мнение, подплатяващо празния стомах на науката. Лично аз не вярвам на това. Изобщо не вярвам на проклетите глупости, с които онези негодници се опитват да ни затъкнат гърлата.

Между уроците, ако нямах книга за четене, се качвах в спалните помещения и разговарях с класните надзиратели. Те бяха възхитително невежи — особено за света на изкуството. Невежи почти колкото самите ученици. Сякаш бях попаднал в малка частна лудница без изход. Понякога заставах под аркадите и наблюдавах момчетата, които минаваха край мен с мръсни канчета, натъпкани с комати хляб. Постоянно бях гладен, защото все не успявах да се събудя навреме за закуската, която даваха в безбожно ранен утринен час, точно когато леглото ставаше приятно топло. Огромни купи с отвратително кафе и парчета бял хляб без масло. За обяд фасул или леща с късчета месо, за да изглежда по-апетитно. Подходяща храна за оковани каторжници, за каменотрошачи. Даже и виното беше кофти. Всичко беше или разредено, или бухнало. Калории имаше, но нямаше кулинарно изкуство. За това бе отговорен господин домакинът. Тъй казваха. Аз обаче не им вярвах. На него му плащаха колкото да държи главите ни на повърхността. Той не ни питаше дали имаме циреи или страдаме от хемороиди, не се интересуваше дали имаме чувствителни стомаси или черва като на вълци. Имаше ли смисъл? Той е бил нает, за да спомага за производството на еди-колко си киловата енергия, за която трябваше да се изразходват еди-колко си грама от една порция. Всичко беше измерено в конски сили. Всичко бе пресметнато в дебелите счетоводни книги, в които чиновниците пишеха непрекъснато ден и нощ. Дебит и кредит, разделени от червена линия в средата на страницата.