Тропика на Рака
- Автор: Миллер Генри
- Серия: Обелиск #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Петриков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тропика на Рака». Краткое содержание книги:
Откровен разказ за сексуалността, забраняван в САЩ, Тропик на рака е роман, превърнал се в тест за свободата на словото в американското общество и предизвикал много дебати около законите за порнографията. Книгата е пълно потапяне в човешкото съзнание, състояние на медитация и размисли около терзанията на един млад писател във Франция. Милър описва опита си в общността на парижката бохема в града, в който понякога е бил бездомен, където често страда от глад, мизерия, самота и отчаяние...
Успях да избягам от каторгата чак пролетта, и то само по една щастлива случайност. Получих телеграма от Карл — уведомяваше ме, че на „горния етаж“ има вакантно място. Поясняваше, че ако реша да опитам, той може да ми изпрати пари за билет. Телеграфирах обратно начаса и щом пристигнаха парите, отпраших към гарата. Нито дума на господин директора или на който и да е друг. Както се казва, сбогуване по френски.
Веднага отидох в хотела на №1, където бе отседнал Карл. Той се появи на вратата чисто гол. Тази вечер му бе свободна и както обикновено в леглото му имаше путка.
— Не се притеснявай, тя спи — поясни Карл. — Ако ти се ебе, можеш да я треснеш. Никак не е лоша.
И дръпна завивката, за да ми покаже как изглежда жената.
Обаче точно в този момент аз не мислех за ебане. Бях страшно развълнуван. Сякаш току-що бях избягал от затвор. Исках само да гледам и слушам. Пътят от гарата до хотела на Карл бе като продължителен сън. Чувствах се като че бях отсъствал много години.
Чак когато седнах и огледах стаята, осъзнах, че отново съм в Париж. Това със сигурност бе стаята на Карл. Съчетание от клетка за катерица и клозет. На масата почти нямаше място за неговата портативна пишеща машина. Винаги беше така, независимо дали при него имаше жена или не. Речникът, както винаги, лежеше върху томче с позлатени краища на листата — „Фауст“. Неизменната кесия с тютюн, барета, бутилка червено вино, писма, ръкописи, стари вестници, акварелни бои, чайник, мръсни чорапи, клечки за зъби, соли за вана, презервативи и т.н. В бидето се виждаха портокалови кори и остатъци от сандвич с шунка.
— В шкафа има ядене. Вземи си! — подкани ме Карл. — Точно смятах да си бия инжекцията.
Намерих сандвича, за който спомена той, а също и парче сирене, нахапано от него. Докато седналият на ръба на леглото Карл си биеше своята доза аргирол, аз излапах сандвича и сиренето и пийнах малко вино.
— Хареса ми писмото ти за Гьоте — отбеляза той и избърса хуя си с чифт мръсни долни гащи. — След малко ще ти покажа моя отговор. Смятам да го включа в книгата си. Бедата ти е, че не си германец. За да разбереш Гьоте, трябва да си германец. По дяволите, няма защо да ти обяснявам. Всичко това съм го включил в книгата... Между другото, хванах си нова путка. Не, не тази — тази е откачена. А другата поне я имах допреди няколко дни. Не съм сигурен дали ще се върне при мен. Докато ти беше в провинцията, тя живя при мен. Онзи ден дойдоха родителите ѝ и си я взеха. Казаха, че е едва петнайсетгодишна. Представяш ли си? Дръпна ми се лайното от страх...
Разсмях се. Типично за Карл бе да се забърква в такива истории.
— Защо се смееш? — попита той. — За това могат да ме тикнат в затвора. За щастие не забременя. И това също е много странно, защото тя изобщо не се пазеше като хората. Но знаеш ли какво ме спаси? Поне тъй мисля. „Фауст“. Да! Баща ѝ случайно видя книгата на масата. Попита ме дали разбирам немски. И от дума на дума след малко той започна да разглежда книгите ми. За мой късмет съвсем случайно имах томче от Шекспир — отворено. Това страшно го впечатли. Обяви, че аз явно съм един много сериозен мъж.
— А момичето? То каза ли нещо?
— Беше ни жива, ни умряла. Когато дойде при мен, имаше едно часовниче. В суматохата то изчезна някъде. Не можахме да го открием и майка ѝ заплаши, че ако не намерим часовника, ще извика полиция. Сега ясно ли ти е? Преобърнах цялата стая, но не можах да намеря проклетия часовник. Майката побесня. Но въпреки всичко тя ми хареса. Даже е по-хубава от дъщерята. Ето, ще ти покажа моето писмо до нея. Влюбен съм в нея...
— В майката?
— Разбира се. Защо не? Ако бях видял първо майката, изобщо нямаше да погледна дъщерята. Откъде да знам, че е само на петнайсет години? Ти преди да започнеш да ебеш една жена, питаш ли я на колко е години?
— Джо, тук има нещо странно. Да не ме будалкаш?
— Кой, аз да те будалкам? Ето, виж това. — И ми показва акварелите, които нарисувало момичето. — Хубави са: нож, хляб, масата, чайникът, всичко някак си устремено нагоре. — Тя беше влюбена в мен — обяснява Карл. — Съвсем като малко дете беше. Трябваше да ѝ казвам кога да си мие зъбите и как да си носи шапката. Я виж тия близалки! Всеки ден ѝ купувах по няколко близалки. Много ги обичаше.