Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Още обаче преди да успее да издаде звук, старецът, без въобще да се обръща, извъртя тоягата си. Звукът, предизвикан от сблъсъка между тоягата и клюна, изкънтя в целия тунел. В тези тънки старчески ръце все още се криеше изненадваща сила. Без да откъсва поглед от Ашли, старецът промърмори нещо и после положи ръка на рамото и. Сетне им даде знак да го последват във вътрешността на тунела.
Навън се чу силна шумотевица, сякаш някой дрънкаше с празни тенджери. Бен се отмести от входа и отиде при Ашли.
— След като нахраниха тези гадини, сега ги пропъждат с шум — възмути се той.
— Да, държат се като дресирани папагали — отбеляза тя. После стана и последва стареца. Малкото копитно животинче заситни след нея, като блееше тихо.
— Можеше да загинеш — каза Бен, като погледна животното.
— Действах импулсивно — обясни Ашли. — Реших, че ако ти не бе направил правилния избор, навън на негово място можеше да се окажем ние двамата. Не можех просто да го оставя да загине — въздъхна тя. Малкото животинче започна да се трие в нея и опря нос до ботуша и.
— Струва ми се, че си спечели нов приятел — усмихна се Бен, като я стисна за рамото.
— И без това Джейсън винаги е искал да си имаме домашно животинче — сподели тя и се облегна върху него.
Продължиха да вървят заедно по тъмния тунел, осветен само тук-там от ивици фосфоресциращи гъби.
— А сега кажи ми как откри правилния отвор — попита тя след няколко минути. Почувства как тялото му се напрегна.
— Аш, сигурно ще си помислиш, че съм откачил.
— След това пътуване вече мога да повярвам във всичко — отбеляза тя и погледна гърба на старото същество, вървящо пред тях. Същество, което говореше английски и чието племе бе с милиони години по-древно от човечеството. Да, вече наистина бе готова да погледне много по-широко на света.
— Добре — започна той и си пое дълбоко дъх. — Помниш ли, че ти казах, че бях виждал и преди символа върху гърдите на стареца?
— Да. Май беше сънувал дядо си.
— Е, точно така е. В този сън дядо ме отведе до отвор на тунел, върху чийто вход бе изобразен същият знак. Каза ми, че е безопасно.
— Ти сериозно ли говориш? — запита тя, като спря.
— Нали сме живи? — засмя се тихо Бен.
— И преди ли си се проявявал като ясновидец?
— Не. Ако бях притежавал и по-рано това качество, сега нямаше да си имам тези неприятности. Щях да се грея на слънцето в Лас Вегас в очакване на поредното си представление.
— Защо в такъв случай това се получи сега? Той и отвърна с нервен смях и ускори ход.
— Имам едно предположение, но ми се струва много неубедително.
— Какво е то?
— Става дума за сънищата, свързани с това място. Имах доста такива сънища още от деня, когато взех решение да се включа в тази експедиция. Откакто се спуснахме долу, станаха по-чести и по-ясни.
— Значи смяташ, че това има нещо общо с пещерата?
— Не с пещерата, а с него. — Той посочи голия гръб на стареца. — Струва ми се, че той установи контакт с мен. Още, когато започнаха да бият барабаните, главата ми се изпълни със странни думи и мисли.
— Телепатия ли имаш предвид? Защо обаче се получава само при теб?
— Знам ли? Дали пък това няма някаква връзка с моята аборигенска кръв?
Тя отново погледна сините му очи и русата му коса.
— Ако съдя по външността ти, тази кръв едва ли ще да е много.
— Навярно е в достатъчно количество.
— Защо смяташ, че това има някаква връзка с твоето потекло?
— Имам предвид образите в моите сънища. Първо се появи дядо ми, облечен в традиционна аборигенска носия. След това се повтори кошмарът от детските ми години, свързан с пещерата. После чух думите, изречени от барабаните: „Докажи каква е кръвта ти.“ Всичко това ме навежда на мисълта, че става дума за някаква способност, свързана с древната ми кръв.
Тя си пое дълбоко дъх. Здравият разум и логиката насмалко не я накараха да се подиграе на тези думи. Те нямаше как да не бъдат бабини деветини. От друга страна пък, Бен бе доказал истинността им, като избра спасителния вход. Ашли се сети и за думите на свой колега, защитил дисертация за аборигенските племена. Бе и казал, че в живота им има много мистика. Че разговарят с духове. Че сред тях има старци, способни да контактуват на големи разстояния с помощта на сънища.
— Самият аз първоначално реших, че това са глупости — продължи Бен. — Един мой приятел, абориген, с когото бяхме изследвали заедно пещери, ми разказа много странни неща. Така обаче и не му повярвах.
Ашли разсеяно побутна малкото копитно животинче, тъй като то се тикаше в краката и. То изблея и се отмести встрани.
— Каква връзка може да съществува между австралийските аборигени и едно неизвестно племе от разумни антарктически двуутробни? — попита тя.