Триъгълникът на дракона

— Чудесно. Готови ли сте да пресушите комплекса или не?

— Разбира се. Проверихме всичко по три пъти.

— Тогава започвайте. Трябва да тръгвам след час.

С крайчеца на окото си забеляза как двама от техниците се споглеждат с доволни усмивки. Явно нямаше да липсва никому.

— Просто чакахме да дойдете. — Кортес се наведе над един от компютрите и заговори по микрофона: — „Персей“, тук е повърхността. Готови за продухване. Повтарям, готови за продухване.

Единият от мониторите показа как подобната на торпедо подводница рязко зави и започна да се отдалечава от базата.

— Разбрано. Напускам района — разнесе се от колоните гласът на лейтенант Брентли.

— Започваме. — Кортес чукна няколко клавиша на клавиатурата си. — Ниво 1… продухва се. Ниво 2… продухва се. Ниво 3… продухва се.

Образите на екраните изчезнаха в експлозия от мехури и кипяща вода.

— Вижте — Кортес посочи централните монитори. Нивото на водата във вътрешността на базата започна да спада и образът се изчисти. След няколко минути водата изчезна съвсем. Помещенията останаха мокри, но обитаеми. Вътрешното осветление премигна и се включи.

— Установяване на налягане от една атмосфера. Проверка на целостта на корпуса. — Кортес се усмихна към Дейвид. — Всичко е в ред, командир. „Нептун“ е готов да посрещне гости.

Дейвид потупа мексиканеца по рамото. Колкото и да не му се щеше да го признае, човекът си разбираше от занаята, — Добре работа, Кортес.

— Оттук ще се заемем ние, командир — ученият стана от конзолата. — Знам, че трябва да отсъствате няколко дни, но не трябва да се безпокоите. Екипът ми няма да ви подведе.

— Най-добре да не го прави — каза Дейвид, докато се обръщаше към изхода. Не успя да вложи достатъчно суровост в думите си. На кораба всичко вървеше като по часовник.

От командния център се спусна на палубата. В момента, в който излезе от охлажданата с климатици надстройка и се озова под палещите лъчи, бе посрещнат от заместника си. Ролф носеше черно пилотско яке.

— Готови сме за тръгване, сър. Джефрис току-що се свърза в Понпей. Джак Къркланд и жената са кацнали преди час. В момента са под наблюдение.

— Добре.

Всичко вървеше идеално. Първо базата, а сега и това. Сякаш Къркланд нарочно го улесняваше. Измъкването на антроположката и кристала й от разширяващата се зона на бойни действия около Окинава щеше да е по-трудно. Но в затънтените води на приятелски настроената към Съединените щати Микронезия нямаше да имат никакъв проблем.

— Сър, Джефрис също така каза, че жената се опитва да наеме лодка до някакви развалини в югоизточната част на острова.

Дейвид кимна. През нощта бе изучил подробно топографските карти на Понпей. Познавяше острова на пръсти.

— Кога смятат да отидат там? — Късно следобед.

Дейвид се замисли за миг и отново кимна. Времето щеше да им стигне.

— Дай ми Джефрис. Искам готова моторница. — Той разкопча якето си. — Ще поздравим господин Къркланд и приятелите му с добре дошли.