Ръкописът Q

— Трябва ли да повярвам наистина в това? — попита тя, когато той най-после я погледна.

— Не мисля, че сте човек, когото се опитват да убеждават — отвърна Блейни.

— Всичко това са таблоиди, жълта преса. — Тя побутна вестниците до себе си. — „Духът на Джели се завръща“. Пълна безсмислица. Сутрешните вестници няма толкова лесно да преглътнат тази история. Кой би повярвал, че Артуро е способен на такива неща?

— Открит е с документи, с дискове.

Тя забави отговора си.

— Ако това, което казват, е истина, цялата история с Калви изглежда като дребно недоразумение. Това не е обичайна кражбица. Ще ми трябва време, а не съм сигурна че разполагам с време.

— Това не ме тревожи — каза Блейни. — Отслабването на банката прави църквата само по-уязвима, събужда призрака на корупцията. Което прави задачата на „Ходопория“ още по-лесна. Въпросът е дали е оставил някъде някои от онези дискове, които ни свързват с банката.

— Това искам да кажа и аз: въпросът не е в църквата. — Тя се размърда притеснено. — Кажете ми, че не е бил толкова глупав, Джон. — Блейни понечи да отговори, но тя продължи: — А какво казва Ерих?

Той замислено поклати глава.

— Нямам представа. Неоткриваем е. Срокът на новемдиелес изтича утре сутринта. Вече са започнали да събират конклава.

— Не беше най-подходящото време.

— Ако не е планирал всичко предварително.

Тя го погледна изненадано.

— Какво имаш предвид? — Той не отговори. — Не говориш сериозно, нали? Защо Ерих да има нещо общо с това?

— Нека да кажем само, че не съм толкова сигурен, че вярата му в „Ходопория“ е такава, каквато беше някога. Той много обича да ми напомня, че живеем в „сложен свят“. А сложният свят изисква сложни отговори. — Блейни отново поклати глава. — Сега вече не бих се клел в Ерих. Въпреки всичките си особнячества, Артуро беше забележително здрав човек. Гордееше се с това. Беше и нещо като хипохондрик. Човек като него не може току-така да припадне на площад „Еспаня“без причина.