Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Имаш ли ковчези в складовете?
Дейвид Лесли преглътна с усилие, питайки се дали скоро няма да му потрябва един.
— Да, милорд.
Лорд де Уорън се обърна към Джок.
— Двамата с Дейвид ще се заемете ли със задачата да организирате подобаващо погребение на рицарите ми?
— Да, милорд — отвърна Джок и въздъхна облекчено, че поне един от синовете му е оправдан в очите на господаря на Дъмфрис.
След още един час разпит Линкс освободи Андрю Лесли, който се обучаваше за управител. Джок го бе възпитал по свой образ и подобие и Линкс не вярваше, че младежът ще посрами баща си.
Часът за обяд дойде и мина, но никаква храна не бе поднесена в малката стая. След още една серия въпроси и бурни отричания, лорд де Уорън се обърна към червенокосия Кийт.
— Знам, че ти не си забъркан във всичко това, но си наясно кои са замесени. — Погледна останалите четирима. — Мога да заповядам да го измъчват, обаче младият глупак ще предпочете да умре, но да не издаде никой от вас. — Кимна рязко към вратата. — Върви!
Останалите четирима бързо се спогледаха. Джеймс и Алекс, двамата ковачи, се питаха дали лорд де Уорън ще накаже невинните за назидание на виновните. Овчарите Бен и Сим решиха да останат твърди и непоколебими докрай. Те бяха келти — никога нямаше да си признаят на този нормандец, дошъл да завладее земите и замъка им, че помагат на бунтовниците.
На вратата се почука. Когато Линкс отвори, видя на прага Томас, придружен от пратеник на Джон де Уорън. Линкс излезе отвън, затвори вратата, взе свитъка от при носителя и счупи печата. Съобщението бе пределно кратко и ясно.
„Незабавно се върни в Единбург!“
Линкс се намръщи и преглътна ругатнята. Младият мъж искаше да остане в Дъмфрис, за да се радва на детето и да се наслаждава на тялото и ласките на Джейн, с която най-после бяха станали истински любовници. Последното нещо, което искаше, бе да хукне към Единбург.
Объркано прокара ръка през косата си. Погледна отново писмото и по лаконичността му разбра, че не може да го пренебрегне. Подаде пергамента на оръженосеца си и примирено рече:
— Кажи на рицарите ми, че потегляме за Единбург и предай на уелските лейтенанти утре да са готови за тръгване. Погрижи се да нахранят и напоят пратеника.
— Днес не сте яли, милорд — напомни му Томас.
Линкс махна с ръка.
— Мисля по-добре, а и инстинктите ми са по-будни на празен стомах. Скоро ще свърша. Подготви една от тъмниците на замъка, смятам да задържа някои от братята Лесли.
После се върна в стаята и закрачи напред-назад.
— Напрежението в тази стая е толкова гъсто, че мога с нож да го разрежа. Това ми говори, че двама от вас са виновни, иначе нямаше да се споглеждате така намръщено. Очевидно това са ковачите, тъй като липсват оръжия, но аз съм се научил да не се доверявам твърде много на очевидните неща. Така че си задавам въпроса кой ли е имал възможността да се свърже с бунтовниците? Страхувам се, че са овчарите. Само те напускат всеки ден Дъмфрис. Същите се върнаха един месец по-късно от горните пасища.
Проницателният поглед на Линкс се задържа върху Джеймс и Алекс и когато кимна към вратата, двамата побързаха да излязат. Останаха само Сим и Бен. Огледа ги критично, преди да заговори.
— Веднъж ви казах, че ще обеся всеки, който отмъкне някое от животните на Дъмфрис. Не ми ли повярвахте? Не разбирате ли, че кражбата на оръжия и продукти е престъпление, което също се наказва със смърт? — Лицата на виновните останаха каменни. Де Уорън отвори вратата и извика: — Стража! — Монтгомъри изникна за миг. — Задръж тези мъже!
В блажено неведение за трагедията, която се разиграваше в замъка, Джейн прекара сутринта в състояние на радостна възбуда. След като накърми и изкъпа бебето, го занесе на долния етаж в стаята си и го приспа в красивата люлка, която Линкс бе донесъл от Единбург.
Когато погледна към подаръците, които всеки от обитателите бе поднесъл на сина й, сърцето й се изпълни с радост. Даде на Грейс Мъри сребърната дрънкалка и й каза, че ако й потрябва, ще бъде на горния етаж, в стаята на Линкс.
Младата жена се облегна на масивната дъбова врата и огледа леговището на любимия си. Миналата нощ тя бе изкачила стълбите като младо момиче, изпълнено с надежди и мечти, а той бе надминал и най-смелите й очаквания. Тази вечер ще изкачи същите стълби като истинска жена.
Сложи чисти чаршафи и грижливо покри леглото, изпълнена с вълнуващо предвкусване на наближаващата нощ. Взе възглавницата на Линкс и я притисна към гърдите си. Миналата нощ паднаха всички бариери помежду им и тя набързо отправи гореща благодарност към келтската богиня Бригантия.