Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Ще остана — реши той. — Наистина трябва да уредим нещо с Повелителя на меча.
— Ти решаваш, герой — изсъска Дайнин, завъртя се на пета и демонстративно напусна коридора.
— Спечели си враг — отбеляза Дризт.
— Имам много — засмя се Закнафейн. — Ще си спечеля още, преди да е ударил последния ми час! Но, както и да е. Брат ти, твоят по-голям брат, ти завижда. Ти трябва да внимаваш, не аз.
— А теб мрази съвсем искрено.
— Да. И какво ще спечели от смъртта ми — нищо — отвърна Повелителят на меча. — Не съм заплаха за Дайнин, но ти… — той не довърши мисълта си.
— С какво мога да го заплашвам? — запротестира Дризт. — Той няма нищо, което да желая.
— Разполага с власт — обясни Закнафейн. — Сега е първи син, но не винаги е бил такъв.
— Убил е брат ми, когото не познавах — Налфейн.
— Ти знаеш? Е, предполагам Дайнин подозира, че и втория син ще последва примера му, за да стане първи син на дома До’Урден.
— Престани — изръмжа Дризт, уморен от целия този глупав стремеж за издигане. „Но колко добре го познаваш, Закнафейн. Колко мрачни елфа си убил, за да заемеш поста си на Повелител на меча в дома До’Урден?“ — помисли си младежът.
— Земен дух — промълви Зак и тихо подсвирна. — Това е страшно могъщ враг, а ти си го победил — той се поклони ниско и Дризт усети подигравката в този жест. — Какво ще последва, а война? Може би демон? Или полубог? Наистина няма нищо, което да те…
— За пръв път те чувам да правиш такива безсмислени изказвания — сега беше моментът и младият До’Урден да бъде саркастичен. — Дали не ми завижда още някой, освен по-големият ми брат?
— Завист? — изкрещя Закнафейн. — Избърши си носа, сополанко такъв! Стотици земни духове са падали, покосени от моя меч! Демони също! Не надценявай деянията си, нито собствените си възможности! Ти си войн в раса от войни. Забравиш ли го, това може да ти коства живота — Повелителят на меча подчерта последните си думи и Дризт започна да разбира какво ще се случи в тренировъчната зала.
— Знам на какво съм способен — отвърна младият войн — и на какво не съм. Научих се да оцелявам.
— Както и аз — правя го от векове!
— Тренировъчната зала ни очаква — каза спокойно Дризт.
— Не. Майка ти ни очаква — поправи го Зак. — Призова цялото семейство да се яви в параклиса. Но ти не се тревожи, ще намерим време за нашата среща.
Младият До’Урден подмина Повелителя на меча, без да му отговори. Знаеше, че последната дума ще принадлежи на остриетата. В какво се бе превърнал Закнафейн — мислеше си Дризт. Беше ли същият учител, който го обучаваше преди Академията? Дризт не можеше да разбере, не можеше да подреди чувствата си. Дали му се струваше променен, само защото бе научил за неговите подвизи? Дали, откакто се бе върнал от Академията, не си въобразяваше, че вижда нещо различно в поведението на учителя, нещо по-грубо?
Плющенето на камшик извади Дризт от унеса на размишленията му.
— Аз съм твой баща-патрон — чу Ризен да казва на някой.
— Какво значение има?! — отвърна силно женски глас — гласът на Бриса.
Дризт се шмугна до ъгъла на следващата пресечка и се огледа наоколо. Зададоха се Бриса и Ризен. Мрачният елф не носеше оръжие, но Бриса държеше змийския си камшик.
— Патрон — изсмя се тя, — безсмислена титла. Ти си един нищо и никакъв мъж, чието задължение е да дарява със семето си една матрона.
— Дарил съм я с четири деца — негодуваше Ризен.
— Три! — поправи го Бриса и изплющя с камшика, за да подчертае ефекта на думите си. — Виерна е от Закнафейн, не е от теб! Налфейн е мъртъв. Остават само две. Едното е жена и ти нямаш власт над нея. Значи само Дайнин е под теб в йерархията на мъжете!
Дризт се подпря на стената и погледна назад — към празния коридор, от който току-що бе дошъл. Винаги се бе съмнявал, че Ризен е истинският му баща. Мрачният елф не му обръщаше никакво внимание, нито го гълчеше или хвалеше, нито му бе предложил да го научи на нещо или да му даде някакъв съвет. Бриса бе потвърдила съмненията му… и Ризен не ги бе отрекъл!
Патронът искаше да отвърне подобаващо на хапливите реплики на Бриса.
— Матрона Малис наясно ли е със стремежите ти? — изсъска той. — Знае ли, че най-голямата й дъщеря иска да се сдобие с нейната титла?
— Всяка първородна дъщеря желае да стане матрона-майка — изсмя се Бриса. — Матрона Малис трябва да е много глупава, ако си мисли друго. А аз те уверявам, че тя не е глупава, нито пък аз. Ще й отнема титлата, когато остарее достатъчно и силата й отслабне. Тя знае и приема този факт.
— Признаваш, че ще я убиеш?
— Ако не аз, ще го стори Виерна. Ако не е Виерна, ще е Мая. Ние живеем така, глупав мъж такъв. Лот ни учи така.