Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Дризт почервеня от ярост, докато слушаше покварените думи на Бриса, но запази мълчание и продължи да ги наблюдава.
— Бриса едва ли би дочакала старостта да отнеме силата на нейната майка — изръмжа Ризен. — Не и когато камата би могла да й свърши същата работа. Бриса копнее за трона на дома До’Урден!
От устните на патрона заизлизаха само неразбираеми писъци, а не думи, когато шестглавият змийски камшик на върховната жрица заигра отново и отново.
Дризт искаше да се намеси, да изтича напред и да ги повали и двамата, но той, разбира се, не можеше да стори това. Бриса постъпваше, както бе научена; следваше напътствията на Кралицата на Паяците, за да докаже надмощието си над Ризен. Младият До’Урден знаеше, че тя няма да убие своя патрон.
Но ако загубеше контрол, погълната от яростта си? Ако наистина го убиеше? В сърцето на Дризт бе започнала да расте огромна празнина и той се почуди дали това въобще го интересува.
— Остави го да ти се измъкне — изрева матрона Хюнет на своя син. — Ще се научиш да не ме разочароваш!
— Не, матрона СиНафей! — запротестира Масой. — Уцелих го с една мълния. Той дори не разбра, че съм се целил в него. Но не можах да изпълня дълга си; чудовището ме хвана и ме задърпа в портала, водещ към неговото измерение!
Матроната прехапа устни и се примири с думите на своя син; знаеше, че го е натоварила с тежка задача.
Дризт беше труден съперник и нямаше да е лесно да го убият, без да оставят следи.
— Ще го хвана — обеща Масой, а в очите му се четеше решителност. — Приготвил съм си оръжието. Дризт ще умре преди десетия цикъл на Мензоберанзан, както наредихте.
— Защо да ти давам втори шанс? — попита го СиНафей. — Защо да ти вярвам, че ще се справиш по-добре от миналия път?
— Защото искам да го убия! — изкрещя синът. — Повече дори и от теб, моя матрона-майко. Искам да го накълцам на парчета този Дризт До’Урден! А когато умре, да изтръгна сърцето му и да го взема като трофей!
СиНафей не можеше да отрече, че Масой беше доста обсебен от тази идея.
— Давам ти разрешението си — каза тя. — Хвани го, Масой Хюнет. С цената на живота си ти ще нанесеш първия удар срещу дома До’Урден и ще убиеш втория син.
Все още с решително изражение на лицето си, магьосникът се поклони и излезе.
— Всичко ли чу? — каза СиНафей на езика на жестовете, когато Масой затвори вратата. Матроната знаеше, че синът й може да ги подслуша, а тя не искаше той да разбира за този разговор.
— Да — жестикулира Алтън, след като излезе зад пердето.
— Съгласен ли си с решението ми? — попита с ръцете си мрачната елфка.
Алтън не знаеше какво да каже. Нямаше друг избор, освен да се подчини на своята матрона-осиновителка, ала не беше съгласен с решението й да даде втори шанс на Масой — не мислеше, че е разумно. Магьосникът продължаваше да мълчи.
— Не си съгласен — заключи СиНафей.
— Моля ви, матрона-майко — отвърна бързо той. — Не бих…
— Прощавам ти — увери го тя. — Аз самата не съм сигурна, че постъпих правилно, когато дадох на Масой втора възможност. Прекалено рисковано е.
— Тогава защо му разрешихте? — дръзко попита Безликият. — На мен не дадохте втори шанс, когато желаех смъртта на Дризт До’Урден по-силно от всеки ДРУГ.
СиНафей му хвърли презрителен поглед, който го накара да се опомни.
— Нима се съмняваш в преценката ми? — жестикулира тя.
— Не! — изкрещя Алтън; после светкавично запуши устата си с ръка и падна ужасен на колене. — Никога не бих се усъмнил, моя матрона-майко — каза на езика на жестовете той. — Просто не мога да преценя ситуацията толкова добре, колкото вас. Простете невежеството ми.
Смехът на СиНафей прозвуча като съскането на стотици ядосани змии.
— Преценили сме я еднакво — увери го тя. — Не мога да дам втори шанс на Масой, както не можах и на теб.
— Но… — възрази Алтън.
— Масой ще тръгне след Дризт, но този път няма да е сам. Ти ще го последваш, Алтън ДеВир. Ще го пазиш и ще довършиш Дризт До’Урден, в противен случай ще заплатиш с живота си.
Алтън засия. Най-накрая щеше да усети сладкия вкус на отмъщението; нищо друго не го интересуваше — дори и заплахата на матрона СиНафей.
— Нима имаше друг начин? — небрежно казаха ръцете му.
Дризт усещаше топлия дъх на матроната, лицето й беше на сантиметри от неговото.
— Мисли! — изрева тя. — Трябва да знаеш нещо!
Вторият син се сниши под натиска, който му оказваше Малис, и се заозърта нервно наоколо; гледаше събралото се семейство. Само преди минути Дайнин се мъчеше по същия начин — коленичил и с брадичка в ръка. Преди матроната да смени техниката си на разпит, той се бе опитал да измисли някакъв отговор, ала напразно. Беше забелязал Бриса, която често посягаше към камшика си и обезпокоителната гледка не му бе помогнала да си спомни нещо.