Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Йоклолата изчезна в кълбо от дим, а в купата от черен оникс останаха само тлеещи въгленчета тамян. Миг по-късно прислужницата се появи в цял ръст, застанала зад матроната-майка. Дъхът на трите върховни жрици секна, когато съществото провеси две противни пипала през раменете на Малис.
Тя не възрази; знаеше, че е имала основание да призове йоклолата.
— Обясни ми защо смееш да ме безпокоиш — дочу тя коварните мисли на прислужницата.
— За да ти задам един простичък въпрос — отвърна с помощта на телепатията Малис — при разговорите с тези същества не бяха необходими думи.
— Този, чийто отговор знаеш? Нима отговорът на този въпрос е толкова важен за теб. Рискуваш последиците от това да са наистина ужасни.
— Налага се да разбера — отвърна матроната, а трите й дъщери я гледаха с любопитство — те чуваха мислите на йоклолата, но не и тези на майка си.
— Ако отговорът е толкова важен и е известен на прислужниците, значи и Кралицата на Паяците го знае. Не мислиш ли, че Лот щеше да ти го е дала, ако е искала.
— До днес богинята може да е мислила, че не го заслужавам. Но нещата се промениха.
Прислужницата не каза нищо и обърна очите си навътре, сякаш се свързваше с друго далечно измерение. След няколко напрегнати мига йоклолата каза със спокоен и равен глас, който изглеждаше някак странно на фона на гротескната й външност:
— Поздравления, матрона Малис До’Урден.
— И аз те приветствам, теб и нашата господарка — Кралицата на Паяците — отвърна матроната и се усмихна шеговито на дъщерите си, ала не се обърна, за да види съществото зад себе си. Очевидно беше права, че са спечелили благоразположението на Лот.
— Даермон Н’а’шезбаернон си спечели благоволението на Кралицата на Паяците — каза прислужницата. — Мрачните войни се представиха блестящо в битката, дори надминаха жриците, които ги придружаваха. Длъжна съм да приема призива на матрона До’Урден — пипалата се махнаха от раменете на Малис и йоклолата застана точно зад нея в очакване на заповедите й.
— Щастлива съм, че нося слава на Кралицата — започна Малис и внимателно обмисляше как да формулира въпроса си. — Аз те призовах, както казах и преди, само за да ти задам един въпрос.
— Питай — подкани я прислужницата, а подигравателният тон на гласа й подсказа на четирите върховни жрици, че чудовището вече знае какъв ще е въпросът.
— Носят се слухове, че над дома ми е надвиснала заплаха — каза Малис.
— Слухове? — попита с дрезгав и зловещ смях йоклолата.
— Имам доверие на източниците си — защити се матроната. — Нямаше да те повикам, ако наистина не чувствах заплахата.
— Продължавай — забавляваше се прислужницата. — Това не са само слухове, матрона Малис До’Урден. Друг дом наистина подготвя нападение срещу вашия.
Мая ахна от ужас, сестрите и майка й я изгледаха с презрение — беше постъпила много детински.
— Кажи ми кой е този дом — помоли матроната. — Ако Даермон Н’а’шезбаернон наистина е спечелил благоразположението на Кралицата на Паяците, настоявам Лот да ни разкрие кои са враговете ни, за да ги унищожим!
— А какво ще стане, ако враговете ви също се ползват с нейното благоволение — каза прислужницата. — Мислиш ли, че Лот ще ги предаде?
— Те се ползват с всяко преимущество — запротестира Малис. — Знаят какво прави дома До’Урден. Няма съмнение, че ни наблюдават всеки ден и подготвят плановете си. Разкрийте ми кои са те и нека ви покажем кой дом заслужава победата.
— Ами ако врагът ви е по-силен от вас? Тогава матрона Малис До’Урден пак ли ще призове Лот, за да се намеси и спаси злощастния ви дом?
— Не! — изкрещя Малис. — Ще разчитаме на силите, с които ни е дарила Кралицата на Паяците и ще се изправим срещу врага. Дори и да е много по-могъщ от нас, уверявам Лот, този дом ще пострада жестоко, ако нападне дома До’Урден!
Прислужницата отново потъна в себе си, намирайки пътя към своя дом, към измерение много по-мрачно от Мензоберанзан. Малис стискаше силно ръката на Бриса, застанала от дясната й страна, и тази на Виерна, застанала отляво. После заедно предаваха връзката си към Мая, която стоеше в основата на кръга.
— Кралицата на Паяците е доволна, матрона Малис До’Урден — обяви прислужницата най-накрая. — Тя ви уверява, че по време на битката ще се ползвате с нейното благоразположение повече, отколкото вашите врагове, може би…
Като чу последните думи и тяхната двусмисленост, Матрона Малис се разтрепери, но прие, макар и с неохота, че Лот никога и при никакви обстоятелства не даваше обещания.
— Ами отговора на въпроса ми? — настоя тя. — Защо те призовах?!