Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Изведнъж блесна ярка светлина, която заслепи всички в параклиса. Когато възвърнаха зрението си, те видяха йоклолата. Отново смалена, тя ги гледаше свирепо от пламъците в купата от черен оникс.
— Кралицата на Паяците не отговаря на въпроси, чиито отговори са известни! — оповести прислужницата, а свръхестественият й глас отекна болезнено в ушите на мрачните елфки. Пламъците изригнаха за пореден път и йоклолата изчезна, разбивайки на хиляди парчета скъпоценната купа.
Матрона Малис грабна едно от късчетата оникс и го запрати в стената.
— Вече известен — изкрещя яростно тя. — Известен на кого? Кой в този дом пази тайни от мен?
— Вероятно тази, която знае отговора, не знае, че го знае — добави Бриса в опит да успокои майка си. — Тя или го е разбрала току-що, или не е имала възможността да дойде и да ти го каже.
— Тя? За коя „тя“ говориш, Бриса? Всички сме тук. Нима дъщерите ми са толкова глупави, че да не забележат очевидната заплаха, надвиснала над дома ни?
— Не, матрона Малис! — уплашени извикаха в един глас Виерна и Мая — яростта на майка им излизаше извън контрол.
— Не знам нищо, не съм виждала никакъв знак! — каза Виерна.
— Нито пък аз! — добави Мая. — През тези седмици не съм се отделяла от теб и не съм видяла повече от теб самата!
— Да не намекваш, че нещо ми убягва? — ръмжеше Малис, а кокалчетата на пръстите й бяха побелели от силата, с която стискаше юмруците си.
— Не, матрона Малис! — силно изкрещя Бриса — достатъчно силно, за да успокои за миг своята майка и да отвлече вниманието й от другите две дъщери. — Ако не е тя, тогава е той. Някой от синовете ти може да знае или Закнафейн, или Ризен, може би…
— Да — съгласи се Виерна. — Те са просто мъже. Глупави са, винаги им убягват важните подробности.
— Дризт и Дайнин бяха извън дома — добави Бриса. — Извън града. В патрула им имаше представители на всеки по-влиятелен дом в Мензоберанзан, на всеки, който би дръзнал да ни нападне!
Въпреки че огънят в очите на Малис още бушуваше, добрата логика на дъщеря й успя да я поуспокои.
— Доведете ми ги, когато се завърнат в Мензоберанзан — нареди матроната на Виерна и Мая. — А ти — обърна се тя към Бриса, — повикай Ризен и Закнафейн. Цялото семейство трябва да присъства, за да разберем каквото ни е нужно!
— А братовчедите, войниците? — попита Бриса. — Някой по-далечен роднина може би знае кои са враговете ни.
— Да ги съберем и тях? — предложи с развълнуван глас Виерна. — Да съберем целия клан, цялата жива сила на дома До’Урден?
— Не — отвърна матроната. — Никакви братовчеди и войници. Не вярвам да са замесени в това. Ако някой от знатната част на дома не знаеше отговора, йоклолата щеше да ни го каже. Унижих се да задам въпрос, чийто отговор съм могла да знам, чийто отговор е известен на някой от членовете на моето семейство — тя скръцна със зъби и изсъска: — Не ми е приятно да се унижавам!
Малко по-късно, Дризт и Дайнин се прибраха в дома До’Урден, изтощени и доволни, че патрулът е вече зад гърба им. Едва бяха преминали през входа и тъкмо свиваха по широкия коридор, отвеждащ до стаите им, когато срещнаха Закнафейн.
— О, героят се е завърнал — отбеляза той, гледайки към Дризт.
Младият До’Урден долови сарказъм в думите на стария си учител.
— Изпълнихме успешно задачите си — каза Дайнин, засегнат от пропуска на Закнафейн — той бе забравил да го поздрави. — Аз бях начело на…
— Знам за битката — увери го Повелителят на меча. — В града не спират да говорят за нея. Сега ни остави, първи сине. Аз и брат ти трябва да изясним нещо.
— Ще си тръгна, когато аз реша! — изръмжа мрачният войн.
— Искам да говоря с Дризт насаме, така че изчезвай — ядоса се Зак.
Дайнин направи нещо неразумно — посегна към меча си. Но преди да го извади, Закнафейн го бе зашлевил два пъти, с другата си ръка бе извадил кама и я бе опрял в гърлото на първия син.
Дризт ги наблюдаваше със смаян поглед — беше убеден, че Закнафейн ще убие Дайнин, ако не си тръгне.
— Изчезвай — повтори Повелителят на меча, — ако ти е мил животът.
Дайнин вдигна ръце и бавно се отдръпна.
— Матрона Малис ще научи за това! — предупреди той.
— Сам ще й кажа — подигра му се Зак. — Да не мислиш, че ще се разтревожи за теб, глупак такъв? Според твоята майка, мъжете се борят за издигане в собствената си йерархия. Така че, тръгвай, първи сине. И не се връщай, докато нямаш смелост да се биеш с мен.
— Ела, братко — обърна се Дайнин към Дризт.
— Имаме работа — напомни му Закнафейн.
Дризт ги погледна — първо единия, после другия мрачен елф — смаян от желанието им да се убият взаимно.