Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– И за мен бе изключително хубаво.
– Микаел, аз лъгах и теб, и себе си през цялото време. Никога не съм била особено сексуално освободена. През целия си живот съм имала само пет сексуални партньори. Загубих девствеността си, когато бях на двайсет и една. Вторият мъж, с когото се любих, бе съпругът ми. Срещнах го на двайсет и пет, а той се оказа пълен боклук. Останалите трима срещах през няколко години. Но ти отключи нещо в мен. Просто не можех да спра. Може би защото не искаше нищо в замяна.
– Сесилия, няма нужда…
– Шшт – не ме прекъсвай. Иначе никога няма да успея да довърша.
Микаел замълча.
– Аз бях страшно нещастна в деня, в който влезе в затвора. Изчезна така внезапно, сякаш никога не си бил част от живота ми. Къщата за гости беше тъмна, а леглото ми – студено и празно. Изведнъж отново се почувствах като петдесет и шест годишна лелка.
Тя остана мълчалива известно време и го гледаше в очите.
– През зимата се влюбих в теб. Не исках, но се случи. И изведнъж осъзнах, че ти си тук само за малко, че един ден ще си заминеш завинаги, а аз ще остана на този остров до края на живота си. Усетих толкова силна болка, че реших да те държа настрана, след като излезеш от затвора.
– Съжалявам.
– Вината не е твоя.
Те поседяха мълчаливи известно време.
– Когато си тръгна тази вечер, се разплаках. Иска ми се да можех да преживея живота си отново. След това достигнах до едно решение.
– Какво е то?
– Че трябва да съм напълно луда, ако спра да се виждам с теб само защото един ден ще си тръгнеш оттук. Микаел, можем ли да започнем отначало? Можеш ли да забравиш за случилото се по-рано тази вечер?
– Вече го забравих – рече Микаел. – Благодаря ти, че сподели това.
Тя продължаваше да седи с поглед, забит в масата.
– Ако ме желаеш, твоя съм.
Изведнъж тя отново вдигна очи и го погледна. След това се изправи и тръгна към вратата на спалнята. Пусна сакото си на пода и свали роклята през главата си, докато вървеше.
МИКАЕЛ И СЕСИЛИЯ се събудиха едновременно, когато чуха външната врата да се отваря и някой да влиза в кухнята. Една чанта тупна на пода до чугунената печка. След това Ерика изведнъж се появи на вратата на спалнята с усмивка на уста. В следващия миг обаче по лицето ѝ се изписа ужас.
– О, мили Боже! – тя отстъпи назад.
– Здравей, Ерика – поздрави я Микаел.
– Здравей. Извинявай. Съжалявам, че нахлух така. Трябваше да почукам.
– А ние трябваше да заключим външната врата. Ерика, това е Сесиля Вангер. Сесилия – Ерика Бергер, главен редактор в „Милениум“.
– Здравейте – рече Сесилия.
– Здравейте – каза Ерика. Изглеждаше така, сякаш не можеше да реши дали да отиде при нея и да ѝ подаде ръка, както повеляваше възпитанието ѝ, или просто да си тръгне. – Е, аз… мога да се разходя…
– Какво ще кажеш вместо това да направиш кафе? – Микаел погледна будилника на нощното шкафче. Бе малко след дванайсет.
Ерика кимна и затвори вратата на спалнята. Микаел и Сесилия се спогледаха. Сесилия изглеждаше притеснена. Бяха се любили и разговаряли до четири сутринта. След това Сесилия му бе казала, че ще остане през нощта и че от този момент нататък изобщо няма да ѝ пука кой знае, че се чука с Микаел. Бе спала с гръб към него, а той я бе прегърнал с ръка през гърдите.
– Ей, всичко е наред – рече Микаел. – Ерика е омъжена и не ми е гадже. Срещаме се от време на време, но на нея ѝ е все едно какво става между мен и теб. Тя обаче за сметка на това доста се смути.
Когато отидоха в кухнята малко по-късно, Ерика бе сложила на масата кафе, сок, мармалад от портокал, сирене и препечени филийки. Ухаеше вкусно. Сесилия веднага отиде при нея и ѝ подаде ръка.
– Доста набързо се запознахме. Здравейте.
– Моля ви, Сесилия, простете ми, че се натресох така – каза Ерика, искрено разстроена.
– Забравете, за Бога. Сега ще пием кафе.
– Здравей – рече Микаел и прегърна Ерика преди да седне. – Как дойде дотук?
– С кола, разбира се, шофирах цяла сутрин. Получих съобщението ти в два часа вечерта и се опитах да се обадя.
– Бях си изключил телефона – каза Микаел и се усмихна на Сесилия Вангер.
СЛЕД КАТО ЗАКУСИХА, Ерика се извини, че трябва да се срещне с Хенрик Вангер, и остави Микаел и Сесилия. Сесилия разтреби масата с гръб към Микаел. Той отиде до нея и я прегърна.
– Какво следва оттук нататък? – попита Сесилия.
– Нищо. Нещата стоят така – Ерика е най-добрата ми приятелка. С нея се срещаме от време на време през последните двайсет години и се надявам това да продължи поне още двайсет. Но ние никога не сме били двойка и не съсипваме любовните истории на другия.