61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Стигна до разклонението и зави наляво към къщата. Алеята беше старателно почистена, посипана със сол и сгурия. Може би благодарение на последното домашно задължение на Андрю Питърсън. Работа за десетина минути, улесняваща носителя на новината за смъртта му.
Къщата се появи пред очите му. Червени дъски, червена врата, по която играеха синкавите отблясъци на луната. Топла жълтеникава светлина зад прозорците. Едва доловима миризма на изгорели дърва от комина. Ричър продължи да крачи напред. Беше толкова студено, че се чудеше как го прави. Крачеше като поразен от инсулт. Трябваше да се концентрира. Левият крак, после десният. Крачка, после още една. Направени с усилие на волята. Сякаш овладяваше нов вид спорт.
Той се добра до вратата. Изчака за момент, изкашля ледения въздух от дробовете си и почука. Дебелата ръкавица и неудържимото треперене превърнаха деликатното двойно почукване в някаква забързана поредица от глухи удари. Най-гадният звук на света. Семейството на полицая бе затворено в дома си, а някой чукаше на вратата. Далеч след полунощ. Никакъв шанс за добри новини. Ким го бе разбрала за частица от секундата. Единственият проблем беше колко време ще ѝ трябва да се съвземе. Ричър знаеше какво се случва. Беше чукал на доста врати след полунощ.
Тя отвори. Един поглед ѝ беше достатъчен да забрави и последната искрица надежда. Мъжът на прага не беше съпругът ѝ. Той не беше загубил ключовете си в снега, не беше се напил, за да не може да улучи ключалката.
Тя се строполи на пода. Сякаш под краката ѝ беше зейнала яма.
Кейлъб Картър взе от лавицата зад вратата голямото черно фенерче „Меглайт“ с четири батерии, а после провери радиостанцията си. Тя беше включена и работеше. Лъчът на фенерчето беше достатъчно силен. Батериите бяха нови. На стената висеше клипборд с химикалка, завързана с канап. Кейлъб се разписа за петата обиколка. Предишните четири подписа бяха фалшиви. Никой от останалите не му обърна внимание. Напусна дежурната стаичка и пое по коридора.
От гледна точка на юрисдикцията общинският арест беше напълно отделен от щатския затвор, който пък от своя страна беше отделен от федералния. Но трите места за лишаване от свобода използваха обща сграда. Така беше по-икономично и по-лесно за управление. В ареста лежаха предимно местни жители, които или не можеха да си платят гаранцията, или не им беше предложена такава. Предварителен арест. Невинни до доказване на противното. Кейлъб познаваше някои от тях от гимназията. Една четвърт от арестантите бяха вече осъдени и чакаха да бъдат преместени на друго, вече постоянно местожителство в рамките на системата.
Жалки негодници.
Килиите бяха шейсет, разположени в двуетажна сграда и разделени на четири секции по петнайсет. Долно източно крило, горно източно крило. Долно и горно западно. Етажите бяха свързани помежду си с метална стълба, намираща се в дъното на сградата, където стените се събираха под формата на буквата V. Зад нея бяха столовата и помещението за почивка, над тях втори етаж нямаше.
Всичките шейсет килии бяха заети. Както винаги. Парите идваха от други места. От град Пиер, Вашингтон и Бог знае още откъде. А тамошните политици явно държаха на пълноценното използване на своите инвестиции. В Болтън беше широко разпространено мнението, че когато в ареста има свободни килии, предстои затягане на закона. И обратно. Празното легло означаваше, че могат да ти щракнат белезниците и за два грама трева, намерена в колата ти. Но когато шейсетте килии са заети, за същото количество получаваш най-много някоя плесница зад врата.
Това се наричаше прилагане на закона. Кариерата, която беше избрал Кейлъб.
Той започна от далечния край на долното източно крило. Извървя разстоянието до стената, обърна се обратно и включи фенерчето. Този път крачеше значително по-бавно. Килиите бяха от лявата му страна. Качи фенерчето на рамото си. Това беше не само удобно, но и практично. Лъчът беше на едно ниво с погледа му. Отпред килиите имаха стоманени решетки. Леглата се намираха вляво. Пак там, но в дъното на килията, бяха монтирани умивалник и тоалетна. Срещу леглата имаше малки масички, които по-скоро приличаха на лавици. Върху леглата лежаха мъже. Повечето спяха и издаваха различни звуци. Изпод сивите чаршафи долитаха хъркане, ръмжене и пъшкане. Други бяха будни. Светлината на фенерчето се отразяваше в присвитите им, пъргави като на плъхове очи.