Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Не, тъкмо сега започва — отговорих неутрално. — Присъединявайте се.
Кимнах й учтиво и веднага пристъпих по-близо до Алиса, за да избягна недоразумения. Че като нищо пак ще се ми нахвърли заради това, че съм говорил с бившата съпруга на Велхеор или просто прекалено дълго съм гледал в нейната посока.
— Госпожа Итания — поздрави я с късо кимване Шорт. — Тук можете да се чувствате в пълна безопасност.
— Каква скука — недоволно се намръщи под качулката вампирката. — Веднага развали цялото удоволствие. А места на партера нямате ли?
— Това е партера — безизразно отвърна Шорт.
И тогава гръмна. Всъщност не, ГРЪМНА!
— Започна се! — изкрещя Чез.
Впрочем нас така ни оглуши, че не чух, а по-скоро прочетох вика по устните му.
Зрелището беше невероятно, каквото и да говорим. Абсолютно непонятно, но наистина невероятно. Авангардът на Майсторите беше изстрелял към шатерци четири мощни заклинания. Не знам какви точно бяха, но определено всяко едно от тях включваше в структурата си и четирите стихии. Ударът в защитата на шатерци накара заклинанията да се разпръснат на малки части, изпълвайки цялото небе като най-мощен фойерверк. Трябваше бързо да се откажа от Истинското зрение, за да не ослепея от блясъка на заклинанията, мисля, че и другите направиха същото. Във видимия за обикновените хора спектър всичко изглеждаше не по-малко наситено, но поне очите не се премрежваха от безкрайните енергийни структури.
— Започна обмяната на пробни удари! — извика Ленди.
„Ако това са пробни удари, какво ли ще е, когато започнат да удрят с пълна сила?“ — само това успях да си помисля преди шатерци да нанесат ответния си удар.
Тук за миг отново рискувах да се възползвам от Истинското зрение, за да разгледам непознатото заклинание, но разбрах дори още по-малко, отколкото преди. Изглежда шатерци дори не използваха елементите като такива, а създаваха заклинания от чиста енергия. Успях бегло да погледна атакуващото сплитане и отново в очите ми удари ярка светлина.
— А не пробва ли да настроиш заклинанието? — съчувствено попита Ленди, виждайки моите мъки.
— В какъв смисъл? — попитах аз.
— Да сложиш ограничение на мощността на потоците — поясни скаутът. — Едва ли преди сте гледали действието на толкова наситени с енергия заклинания.
— Точно така! — щракна с пръсти Чез. — Как не се сетих веднага!
Доста бързо преправихме заклинанията си и след това стана значително по-лесно да наблюдаваме битката.
Поредното атакуващо заклинание на шатерци се откъсна от облака и се устреми към форта. Майсторите, отговарящи за нападението, веднага се изместиха встрани, а по-голямата група пое заклинанието и буквално го всмука, без да остави и следа. А в следващия миг енергиен лъч проряза небето — Майсторите се избавяха от излишната енергия.
— И как така не се сблъскват във въздуха — озадачи се Наив.
— Виждате ли, високо над нас във въздуха кръжат няколко Майстора — Ленди посочи нагоре.
Ние послушно се вгледахме над облаците и наистина видяхме няколко тъмни точки почти на границата на видимостта.
— Това са нашите военачалници. Отгоре съвършено ясно виждат всичко на бойното поле и така могат мигновено да координират действията на бойните единици.
— Майстор Ревел също ли е там? — попитах аз, без да откъсвам поглед от случващото се във въздуха.
— Не-е. Той отговаря за вътрешната сигурност и не се интересува от войната. Според мен него изобщо го няма тук, седи си в изследователския център и измисля поредния план за завладяване на света — виждайки издължените ни лица, Ленди се ухили. — Ние с него някога учехме заедно. Още от първи курс Ревел правеше някакви планове, опитваше се да влияе на хората около него. И му се получаваше доста добре, трябва да призная. Амбициозен млад човек като цяло.
Аз не бих нарекъл Майстор Ревел млад, но на фона на много други Майстори той изглеждаше наистина младолик. Той и чичо ми. И двамата от един дол дренки. Различни цели, различни методи, но еднаква целеустременост. Между другото, военните действия вече започнаха, а Ромиус все още се губеше някъде в столицата. Всъщност защо изобщо мислех за друго, когато пред нас са разгръща толкова грандиозно действие…
За разлика от групите Майстори, които постоянно променяха местоположението си във въздуха, армадата на Шатер се движеше като едно цяло. Така нападнаха и така се защитаваха. Огромният защитен купол пламваше всеки път, когато в него попадаха атакуващи заклинания, докато Майсторите се защитаваха не само с общ щит, но и с индивидуални действия. Имах чувството, като че ли на бойното поле се сблъскваха майсторството със силата. Не напразно обръщението към завършените Майстори беше точно такова, всички те майсторски владееха умението да създават заклинания. Бойните единици Майстори се придвижваха във въздуха и се опитваха да атакуват шатерци от всички страни със заклинания от различни елементи, но засега безрезултатно — черната армада продължаваше да се приближава.