Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
„Изглежда с тях Майстор Ревел не се държи така добре, както с мен — помислих си аз. — Във всеки случай, мен никой никога не ме е плашил с наказание. От друга страна не Ник, а аз съм този, който притежава изключителен талант към забранената магия.“
След като се наобядвахме, ние още веднъж обиколихме целия форт и надникнахме в зоопарка при скаутите, но резултат нямаше. Междувременно Ленди ни съобщи, че тази нощ в Прокълнатите земи е загинал един от мъжете от списъка ни, който по описание приличал на крадеца. Само че мъжът изобщо не можел да бъде разпознат — нашият предполагаем престъпник бил изяден от „мях“. Освен това, ако се вярва на думите на колегите му, е било невъзможно да не се забележи съществото. Създало се впечатление, сякаш той съзнателно е влязъл в пастта на звяра с желанието да сложи край на живота си.
— Все едно, че някой ни прави напук — недоволно каза Ник. — Сега никога няма да можем да докажем, че точно той е бил крадецът.
„А ти никога няма да можеш да се докажеш пред майстор Ревел“ — ехидно си помислих аз.
И сам не знам защо, но от момента, в който разбрах, че Ник работи за шефа на службата за сигурност, той започна много да ме дразни.
— Между другото много е вероятно наистина да е било напук — замислено каза Алиса. — Ако допуснем, че той действително е работил за Шатерския халифат, напълно възможно е в него да се е задействала някаква скрита програма за самоунищожение.
— Това е възможно обяснение — съгласих се аз, като си спомних нападението над Прокълнатата къща в Крайдол.
— Възможно, но недостатъчно — въздъхна Ник.
Мен не ме вълнуваше особено това дали резултатите от издирването ще удовлетворят Майстор Ревел. В същото време така и не получихме отговор на въпроса, защо тялото на лисицата е толкова ценно. И едва ли в скоро време щяхме да получим.
— Във всеки случай, претърсихме целия форт — заключи Ник. — Мисля, че можем да смятаме търсенето за приключило.
Ние нямахме никакви доказателства, че именно загиналият скаут е крадецът, но аз, кой знае защо, чувствах, че е той. И точно затова толкова лесно изхвърлих от ума си мисълта за странното самоубийство. Нека с безопасността на форта да се занимават Майстор Ревел и подчинените му, ние си имахме по-важни работи.
Действие 6
Ако говорим за наистина важните неща, ние с Алиса пак не можахме да останем сами. Вечерта прекарахме в библиотеката с Велес и Невил, празнувайки завръщането ми в строя, след това последва кратък, но дълбок сън, и на сутринта отново в кухнята. Гадна миризма и писъци на стоножки, монотонна работа по нарязване на отвратителни порции и вяла размяна на шегички. А след отработване на наказанието, на половината път към столовата, чухме силното виене на сирените. Всички наоколо изведнъж се засуетиха и после хукнаха в различни посоки.
— Какво е това? — попитах невярващо, гледайки случващото се.
— Тревога — охотно обясни Чез. — Докато се лекуваше, във форта веднъж проведохме учение. Между другото, мястото на всички скаути е на стената.
Това и сам го знаех, Ленди добросъвестно ни беше инструктирал.
— Но днес като че ли не се планираше учение — озадачено каза Алиса.
Притичалият покрай нас Майстор спря и кратко поясни:
— Това не е учебна тревога. Войната започна.
— Как така — война? — възмутено попита Наив.
— Да не си мислеше, че всички тези Майстори във форта са се събрали на пикник? — насмешливо попита Алиса. — Рано или късно това трябваше да се случи.
Война. Честно казано, не бях сигурен, че случващото се заслужена толкова гръмко име. Сблъсък? Приятелска размяна на магически удари? Каквото и да е, само не и война! Странно също, че бойните действия не започнаха по предварителна уговорка, нали всичко водеше точно към това. Тоест нямах нищо против негласната договореност за неприкосновеността на мирните жители и помнех обясненията на скаутите, но да воюваш по този начин, на строго определено място — това си беше издевателство над логиката. Но въпреки цялата тази комичност, сблъсъците с Шатер си оставаха смъртно опасни и със сигурност много зрелищни!
Забързахме към стената не само защото тя се явяваше мястото на всички скаути по време на бойни действия. Когато бяхме на стената с останалите скаути и Майстори, които не вземаха участие в бойните действия, можехме да наблюдаваме битката до най-малка подробност и при това да останем практически в пълна безопасност. В края на краищата, за да ни наранят, нападателите трябваше първо да унищожат висящите във въздуха точно пред нас Върховни Майстори, отговарящи за защитните екрани на форта. А да извадиш от строя тези мощни старчоци не беше толкова лесно, защото те се явяваха най-добрите специалисти по защитни заклинания на Академията. Между другото, за това разбрах благодарение коментара на Ленди — нашият командир са оказа доста добре информиран и, както изглежда, самият той беше отлично запознат с тактиката на водене на толкова необичайни бойни действия. Без него едва ли щяхме да се ориентираме в случващия се в небето хаос, който се оказа много по-подреден, отколкото ни се стори в началото.