Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Още щом приближихме до стената, ние видяхме в небето множество хора: някой висеше във въздуха отделно, а другаде на невидими платформи стояха групи от по десет-двадесет човека.
На стената вече се бяха събрали всички действащи групи скаути начело с капитан Шорт и Ленди.
— Вие сте последни — недоволно каза Шорт вместо поздрав.
— Къде се мотахте? — присъедини се към него Ленди.
— Тичахме от противоположната страна на форта — веднага се отчете Чез.
След като приключихме с дежурната размяна на любезности, ние можахме да се огледаме и да си съставим доста подробна картинка за разположението на Майсторите: отпред на различни височини стояха групите, отговарящи за защитните заклинания, зад гърбовете им бяха разположени специалистите по атака. В допълнение към това точно пред нас се намираха още няколко Майстора, защитаващи вече самия форт. Не ме домързя да отделя няколко минути да използвам Истинското зрение и така да се насладя на гледката на множество висящи във въздуха и невидими с просто око платформи.
— Всяка платформа се поддържа от отделен Майстор и той я движи по време на боя — обясни ни Ленди. — Те си имат разработени множество сложни тактически схеми, но никога не съм се интересувал от това, стигат ми и собствените проблеми, нали така, Шорт?
Капитан Шорт му хвърли неодобрителен поглед и мълчаливо кимна.
— А шатерци така ли правят?
— На практика да. Въпреки цялата им ненавист към магията, със заклинанията се справят не по-зле от нас. Но за разлика от нас използват малко по-различни принципи.
Какво пък, съвсем логично беше: едва ли в шатерци тече кръв на дракон, а значи и не биха могли да практикуват Занаята. Вампирите, например, си имаха Изкуството и своите способности, при друидите беше тяхната горска магия, така че защо и шатерци да не използват нещо от този род?
— Времето се разваля — отбелязах аз, гледайки към небето. — Толкова ли е трудно да разпръснат облаците преди битката?
— Това не са облаци — усмихна се Ленди. — Вгледай се по-внимателно.
Благодарение на острото си вампирско зрение Алиса първа осъзна какво се случва:
— Това са шатерци!
— Невероятно! — хлъцна Чез.
А аз просто не намирах подходящи думи и само стоях глупаво с отворена от учудване уста. Моето учудване някак си се предаде на стоящия в краката ми иглен вълк и той започна нервно да върти глава. А Майстор Некор ме уверяваше, че неживият е само един инструмент.
Да, шатерци също се придвижваха по въздуха. Върху облаци! Върху най-обикновени буреносни облаци! Тоест в момента използвах Истинското зрение и прекрасно виждах сплитанията, поддържащи Майсторите във въздуха, но в облаците не се наблюдаваше нищо подобно. Не можех да си представя как шатерци са в състояние да постигнат подобен ефект, но изглеждаше наистина омайващо: фигури в черни тоги с изображения на някакви триъгълници, летящи на черни като нощта облаци.
— Страшничко е да се гледат — признах аз. — По показност явно ни бият.
Дори за нас, родените в столицата на Империята и обучени в Академията на Занаята, зрелището на приближаващата армия изглеждаше просто невероятно. Нервните шеги и закачки не можеха да разредят напрегнатата атмосфера, въпреки че продължавахме да го правим просто по инерция. Мисля, че и останалите, също като мен, и до момента не можеха напълно да повярват на случващото се, прекалено бърз се оказа преходът от обикновения живот във форта към настоящите бойни действия. От друга страна, от нашата „обикновеност“ някои биха изперкали.
— Пропуснах ли нещо? — раздаде се кадифен глас близо до ухото ми.
Така и не разбрах как успях да запазя спокойствие и да не отскоча от вампирката. Итания явно не отстъпваше на Велхеор в нищо, включително и в способността да се промъква тихо към бедните жертви. А в този момент се почувствах именно жертва, тъй като облеклото на вампирката беше просто убийствено.