Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Изгубих един добър приятел тази вечер — каза той и се загледа към вратата. — Не смятам, че ще мога да изтрая присъствието й още дълго.
— Вината не е нейна.
— Разбира се, че е нейна. — Дон Фернандо си наля още бренди. — Направих грешка. Дадох й твърде много свобода на действие. Безразсъдната й обсебеност да открие тайните на баща си е виновна за всичко. Тая кучка ни вкара в беля.
Когато дон Фернандо поведе Борн към стаята му, беше станало три часът. Всички стаи за гости бяха отделени в крилото, намиращо се срещу покоите на домакина. Възрастният мъж си запали цигара и замислено задърпа от нея. Имаше вид, сякаш се е поуспокоил след кратката си тирада, но кой можеше да каже със сигурност дали е така?
— Добре се справи тази вечер — похвали го дон Фернандо, но мислите му бяха някъде далече.
— Ще отида да нагледам Кая — каза му Борн.
Дон Фернандо кимна, но когато Борн се обърна да тръгне, го хвана за лакътя. Погледът му изведнъж се избистри.
— Слушай, Джейсън, ако някой може да унищожи „Северий Домна“, това си ти. Но бъди внимателен, те са като хидра. И в момента Бенджамин Ел-Ариан я оглавява, но край него други чакат реда си.
— Мислил съм по този въпрос — отвърна му Борн. — Може би Ел-Ариан не е най-голямата ми грижа. А Семид Абдул-Кахар.
Борн почука лекичко на вратата на спалнята, която се предполагаше да е на Кая и Вегас. Чу някакъв приглушен звук, отвори и влезе. Лампите не светеха. Лунната светлина падаше върху леглото и огряваше със синята си светлина Кая, легнала с лице към тавана. Главата й беше скрита в сянка и нямаше как да види изражението й.
— Спипа ли го?
— Убиецът е мъртъв. Заедно с още няколко други.
— Благодаря ти — въздъхна тя.
През открехнатия прозорец повя лек ветрец и завесите се разлюляха.
— Аз убих Естеван. — Гласът й, натежал от емоции, я издаде — беше плакала.
— Не си причинявай това — каза й Борн.
— Защо не? Вярно е.
— Трябвало е да помислиш по-рано, преди да го използваш за прикритие.
Тя закри лицето си с ръка.
— Не ми и мина през ум. Но тогава ме беше грижа само за моето оцеляване.
— Човешко е. — Борн се приближи до леглото. — Трябва да си починеш.
От гърлото й се изтръгна нещо наподобяващо наполовина смях, наполовина плач. Тя махна ръка от очите си и го погледна.
— Аз нося смърт навсякъде със себе си.
— Изпадаш в мелодрама.
— Нима? Естеван е мъртъв заради мен. Дон Фернандо не иска да ме види. Сигурна съм, че ти е казал.
Борн я хвана за китката и усети пулса й, равномерен и силен.
— Ако останеш тук, ще попаднеш в задънена улица.
Завесите изпърхаха на вятъра като крила на бухал. Лунната светлина посребряваше завивката на леглото.
Тя извърна глава към него.
— Хората, които уби, руснаци ли бяха?
— Да. Но не бяха от групировките.
— СВР.
— Не приличаха на агентите на никоя държавна организация, с която съм си имал работа или за която съм чувал.
Тя се изправи на лакти.
— Кои бяха тогава? Моля те, кажи ми.
Краткият разговор с руснака на покрива прелетя през главата му. „Ти си герой за нас.“
— Които и да са, работят срещу „Северий Домна“.
Очите й проблеснаха.
— Не разбирам.
— Баща ти е работил за тях, въпреки че едновременно с това е бил нает от „Северий Домна“ да убие Алекс Конклин.
Кая си пое рязко въздух.
— Бил е внедрен?
— Така мисля, да.
Борн си пое въздух и после бавно го изпусна.
— И мисля, че и дон Фернандо работи за тях.
Обвит в пушек, сякаш се е подпалил, дон Фернандо проследи как Борн се отдалечи по коридора, а после се обърна и почука леко на вратата на една от спалните. След секунда оттам се подаде главата на Есай.
Дон Фернандо кимна и гостът му се изниза от стаята си, затвори вратата й и отвори отсрещната стая, където беше настанен Борн.
— Успех — прошепна възрастният мъж.
Есай кимна.
— Той е изключително опасен.
— Моля ви — каза Есай и влезе.
Затвори безшумно вратата, а дон Фернандо продължи нататък по коридора.
Есай седна на стола в ъгъла на стаята на Борн. Лампите бяха угасени, а завесите дръпнати от прозореца на южната фасада на къщата, гледащ към палмова горичка. Проникващата през стъклото лунна светлина хвърляше сини петна по стените. Сенките из стаята приличаха на увиснали по тавана и стените прилепи. Есай се сливаше напълно с обстановката.