Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Той е вътре — каза разтревожената съседка, след като въведе полицаите в апартамента си. — Откакто ви се обадих, наблюдавам площадката непрекъснато. Още е тук.
— А защо смятате, че е крадец?
— Не съм казала, че е крадец, съобщих ви за нарушител. Няма работа в сградата. Първо обясни, че чака Ева Крюгер. Искаше да влезе във входа. Има кървяща рана ето тук… — тя посочи към шията си. — Казах му, че не го познавам и предпочитам да чака отвън, въпреки роднинската им връзка. Минута по-късно го видях на площадката на етажа. Имаше ключ за апартамента й. Видях го да влиза.
— С мис Крюгер имат роднинска връзка, така ли?
— Каза, че е сестра на съпругата му. Но може и да лъже. За пръв път го виждам.
Полицаите се изреждаха да й задават въпроси.
— Видяхте ли жената, която живее там… въпросната мис Крюгер?
— Не.
— Попитахте ли го за раната му?
— Каза, че леко е пострадал. Сподели, че е лекар и ще се погрижи за себе си веднага щом се качи в апартамента.
Полицаите започнаха да се изнервят.
— Този лекар заплаши ли ви по някакъв начин?
— Не. Държа се любезно… Ала не мисля, че има работа тук, след като мис Крюгер я няма. За пръв път го виждам. Изплаши ме.
Полицаите се спогледаха. Поредната скучаеща клюкарка.
— Ще поговорим с господина. Съвсем случайно да ви е споменал как се казва?
Жената се намръщи.
— Почакайте тук, госпожо.
Джонатан стоеше с вирната брадичка пред огледалото в банята и разглеждаше шията си. Кръвта бе започнала да се съсирва и да хваща коричка. В полевите болници срещаше подобни гледки ежедневно. Ако не искаше да му остане постоянен белег, трябваше отново да отвори раната и да я зашие, докато е прясна. Точно сега обаче това нямаше как да стане.
Наля си от водката и я глътна за кураж.
— Не мърдай — прошепна си той с игла и конец в ръка.
Пое дъх и се залови за работа. Иглата си я биваше като за извадена от комплект за шиене. Сравнително остра. Сравнително стерилна. Беше ползвал и по-лоши. Събра ръбовете на раната с пръстите на лявата си ръка и направи първия шев.
Всичко е било лъжа от самото начало. Ема не беше Ема. До известна степен животът му е протичал като театър. Пиеса, режисирана от невидим режисьор. Странно, но чувстваше по-скоро облекчение, отколкото разочарование. Сякаш някой внезапно беше махнал капаците от очите му и той изведнъж прогледна.
Вече виждаше нещата такива, каквито са. Не само право пред себе си, но и в проклетата периферия. За част от секундата и миналото, и настоящето му добиха коренно различен облик. Джонатан пионката, Джонатан марионетката, глупавата, безгласна марионетка…
„Кой режисира този театър? — зачуди се той. Кой я е въвлякъл в това?“
Направи третия шев. Конецът заяде и очите му се насълзиха. Стисна зъби и рязко дръпна иглата.
Ядосан — ето как се чувстваше. Ядосан на Ема. Ядосан на Хофман. Ядосан на онзи — който и да бе той, — дето открадна живота му и го прекрои по собствените си нужди. Кражба от абсолютно непростимо естество. А останалото? Другата част от живота му, която принадлежеше само на тях двамата? И това ли беше преструвка? Изкушаваше се да нарече интимните им моменти незабравими, необременени от важните й задължения. Моментите, когато се любеха. Тайните им погледи. Докосването на ръцете им в мигове на безмълвна близост.
Осем години… Как е било възможно?
Отпусна иглата и се подпря с ръка на умивалника. Впери поглед в огледалото. Наистина ли не разбираш? Та ти дори не знаеш истинското й име…
Погрижила се е да те местят из Африка, Европа и Близкия изток, за да може спокойно да върши работата си. Имала е паралелен таен живот. Огледай се, виж този апартамент, шикозната рокля. Водила е мъже тук, пила е водка с тях, съблазнявала ги е…
Погледна дълбоко в собствените си очи и се изправи пред истината.
Довърши работата си бързо и усърдно, безчувствен към болката. Направи възел и отряза конеца с ножичката, която намери в комплекта за шиене. Намаза зашитата рана с алкохол и я превърза. Справи се чудесно…
Взе ризата си и се запъти към кухнята, където си наля още водка. Трябваше да запомни тази марка — „Зубровка“. „Наивен глупак“ в превод от полски.