Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Облече палтото си и бръкна в джобовете. В десния напипа халката. Обеща си винаги да я носи със себе си, за да му напомня. Изгаси осветлението в кухнята и тръгна към всекидневната. Бавно плъзна поглед наоколо — всичко това беше илюзия, театрална сцена, нищо повече…
В този момент на вратата се похлопа.
— Полиция. Искаме да говорим с вас.
Джонатан се вцепени. Жената от входа, тя ги е повикала. Представи си сценария оттук нататък. Щяха да поискат да видят документите му. Рутинна проверка за висящи съдебни постановления. Отговорът щеше да е категоричен — доктор Джонатан Рансъм, издирван по обвинение за убийство на двама полицаи. Заподозреният е въоръжен и опасен. Щяха да го закопчеят с белезници да го проснат на земята за нула време.
На вратата отново се почука.
— Полиция. Умоляваме ви, докторе, знаем, че сте вътре. Бихме искали да говорим с вас за госпожица Крюгер.
Джонатан бе стигнал твърде далеч, за да се откаже. Възнамеряваше да разнищи тази история докрай.
Втурна се в спалнята и отвори френските прозорци към балкона. Огледа се във всички посоки. Най-близкият балкон се намираше два етажа по-надолу. Стената беше гладка и нямаше къде да се хване.
Ударите по вратата ставаха все по-силни.
Върна се във всекидневната, после изтича в кабинета, след това — в спалнята и накрая — в кухнята. Спря, разгневен и обладан от чувство на безсилие. Нищо не можеше да измисли. Единственият начин да излезе оттук беше през входната врата.
Щом той не можеше да излезе, щеше да ги принуди да влязат.
Запъти се към кухнята. Вече не бързаше. Нито веднъж не се обърна и дори не се замисли дали да отговори на засилващите се удари по вратата. Тръгна право към готварската печка с модерна конвекторна фурна от хромирана стомана и сензорно управление. Напълно безполезен уред за тази кухня, но пък работеше на газ. Свали металните скари от горелките, измъкна един нож от чекмеджето и завъртя копчетата и на петте дюзи докрай. Газта изсъска и противният й сладникав мирис запълзя из помещението.
Чукането спря, ала от коридора се понесоха разгорещени гласове. Топката на бравата се раздвижи. Секунда по-късно се разнесе стържене на метал. Полицаите се опитваха да отворят ключалката с шперц.
— Идвам — обади се Джонатан. — Един момент.
— Побързайте, моля ви — чу се отвън. — Иначе ще разбием вратата.
— Минутка само — извика той. Затвори вратата на кухнята и се втурна към кабинета. Взе струпаните на бюрото документи и ги нави на фуния. Натъпка в отвора тоалетна хартия от банята и остави фунията настрана. Грабна голяма хавлиена кърпа и я поля със студена вода. Изцеди я и я преметна през ръката си. В пепелник във всекидневната откри кибрит.
Хлопането по вратата отново започна. От коридора се чу характерното пукане на полицейска радиостанция.
Газта се процеждаше през пролуката под вратата на кухнята. Джонатан усети мириса и се отдръпна. Облегна се на стената от външната страна на кухнята, покри главата и раменете си с мократа хавлиена кърпа, драсна клечка и запали хартиената фуния. Подържа я далеч от тялото си, докато се разгоря като факла.
Сега! — каза си.
Отвори вратата на кухнята, метна факлата вътре и се хвърли на пода. Огнената вълна от експлозията изпълни затвореното пространство, помитайки със себе си парчета от порцеланови съдове и стъкла от счупените прозорци. Миг след това с тътена на експресен влак нахлу във всекидневната, преди да бъде засмукана обратно към кухнята.
Джонатан прекоси дневната пълзешком и се скри в шкафа до входната врата. Секунда по-късно отвън се разнесе изстрел и вратата се отвори с трясък. В апартамента нахлуха двама полицаи с извадено оръжие и хукнаха към горящата кухня. Джонатан ги наблюдаваше през открехнатата вратичка на шкафа.
Единият от полицаите се осмели да надникне над пламъците.
— Скочил е през прозореца.
Другият нагази през потрошените мебели и погледна над рамото му.
— Изчезнал е.
Джонатан изпълзя от шкафа, промъкна се покрай входната врата и хукна надолу по стълбите.
След минута беше вече на улицата, а малко по-късно седеше зад волана на мерцедеса на път към магистралата.
54.
Филип Палумбо следваше строго установена програма след всяко свое „ловуване“ в чужбина. От летището незабавно се отправяше към фитнес центъра в Александрия, щата Вирджиния. В продължение на два часа въртеше велоергометъра, вдигаше тежести и плуваше. Накрая, когато заедно с потта успееше да изхвърли от организма си безвкусната храна, мръсния въздух и нечистотиите, се отпускаше в сауната, за да възстанови изтерзаното си тяло. След всичко това пропъждаше чувството за вина, загнездило се в душата му. Чак тогава, пречистен като след изповед, се прибираше вкъщи при съпругата и трите си деца.