Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
„Бягай! “
Мисълта избухна в съзнанието на Емили с почти неконтролируема сила. Адреналинът й скочи. Беше наясно, че ако побегне, ще привлече още по-голямо внимание. Жена, която излиза на бегом от дворец, със сигурност щеше да бъде спряна, а ако някой я спреше, щеше да се окаже оставена на милостта на двамата мъже.
„Просто тръгни право към вратата и излез.“
Емили откъсна поглед от този на мъжа и закрачи през помещението. Вървеше възможно най-бързо, но без да тича.
„Право към вратата. Право към вратата.“ Опита да върви равномерно, в ритъм с думите си.
Фоайето изглеждаше невъзможно голямо; с всяка крачка Емили изпитваше чувството, че на следващата ще усети ръка върху рамото си или някой ще я събори, излизайки й в гръб. Не откъсваше поглед от изхода и най- накрая го видя точно пред себе си. Блъсна вратата със сила, която не знаеше, че притежава, и излезе на улицата.
Прекоси уличното платно, успоредно на двореца, и стъпи на тротоара от другата страна. Край нея минаваха хора - най-голямото прикритие, което можеше да получи. Вървеше равномерно, почти тичайки, и си проправяше път с лакти през групичките хора, които се случеха на пътя й Те я поглеждаха раздразнено, няколко души възнегодуваха, но Емили не спря.
Едва след пет минути си позволи да забави крачка. Може би, само може би, мъжете не я преследваха отблизо, както се страхуваше. Нито веднъж не беше погледнала назад, за да се увери. Ако имаше нещо, което си спомняше от екшъните, които беше изгледала, то беше, че поглеждането назад те бави.
Все пак, така или иначе, беше време да разбере. Стигна до един ъгъл и се притисна до стената от другата му страна. Събра цялата си смелост, обърна се назад и подаде глава край ръба, за да погледне назад в посоката, от която беше дошла.
Три пресечки по-назад двамата мъже вървяха право към нея.
ГЛАВА 87
20.20 ч.
Емили се дръпна обратно зад ъгъла възможно най-бързо. Само след минути двамата мъже щяха да я настигнат. Налагаше се да мисли бързо.
И дума не можеше да става да се върне на ферибота: беше хванала последния, за да стигне до Долмабахче. „Освен това - помисли си, - не бива да влизам в затворени пространства. Трябва да мога да се движа, да разполагам с място, за да избягам.“ Емили нямаше опит в избягването на преследвачи, но можеше да преброи на пръсти дните, в които не беше започвала деня с бягане, още от младежките си години. Нямаше да се остави да я хванат без борба.
Насили краката си да се движат и продължи да върви по тясната странична уличка. Движеше се на юг покрай брега, обратно към центъра на града. Кварталът пред нея с изглед към прочутия полуостров със „Света София“ и Синята джамия се наричаше Галата - оживен пазар с малки алеи и криволичещи улици, които гъмжаха от коли, маси и търговци, продаващи стоката си. Емили си го спомняше от предишните си посещения като оживено място вечер, също толкова, колкото и през деня, винаги пълно с хора, с тълпи.
„Ще свърши идеална работа“ - помисли си. Щеше да си проправи път през Галата, да се отскубне от преследвачите си и после да отиде в центъра на града, по моста от другата страна.
Емили ускори крачка, а сетне хукна. Вече излязла от двореца, нямаше причина да не тича с всички сили. И тя, и мъжете зад нея знаеха, че всеки е наясно с присъствието на другия; гонитбата бе започнала. За втори път от началото на пътуването й предпочитанията й към удобни равни обувки ненадейно се оказаха предимство.
Тя профуча през малка криволичеща уличка, която излизаше на по-голям площад с пазар, блеснал на светлината на електрическите крушки. Имаше колички, отрупани с какво ли не, от кошници с разноцветни индийски подправки до евтина електроника и два пъти рециклирани батерии.
Емили си запроправя път сред количките и хората. Когато стигна до другия края на площада, хвърли поглед назад. Двамата мъже бяха излезли от същата уличка, от която тя беше дошла на площада. Движенията им бяха идеално координирани и двамата сякаш се движеха в ритъм, оглеждайки противоположните половини на площада, все едно бе застлан с мрежа, отбелязана в съзнанието им. Единият говореше по малък мобилен телефон, без да престава да оглежда площада. Всичко приличаше на сцена от филм за ЦРУ, но Емили беше абсолютно сигурна, че тези двамата не са от добрите.
Докато преследвачите й продължаваха да оглеждат площада, тя се скри зад висока каруца с дрехи и обувки, но закъсня с няколко секунди. Мъжът с телефона я зърна и посочи с пръст от другата страна на площада. Другият веднага реагира и двамата започнаха да си проправят път между сергиите към Емили. Движеха се из оживения пазар, без нито за миг да я изпускат от поглед: разблъскваха от пътя си търговци и купувачи, без да се поколебаят и без да ги погледнат.