Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Емили се оттласна от количката и сви в друга странична уличка с наклон надолу. Хукна с всички сили, като променяше посоката си всеки път, когато на пътя й изникнеше нова алея. Беше в отлична форма, но започваше да усеща, че не може да надбяга тези мъже. Трябваше да им се изплъзне.
Стрелна се в задна уличка. Тялото я болеше от комбинацията от пулсиращия през мускулите й адреналин и внезапната необходимост да ги използва с такава сила. Сутрешното бягане си беше сутрешно бягане, но да бяга, за да спаси живота си, беше нещо напълно различно. Тя се облегна на една стена и се помъчи да си поеме въздух. А после, преди да успее да се отпусне и да даде на мускулите си възможност да се напрегнат и да се стегнат, се оттласна от стената, движена от заповедта на гласа, който ненадейно отекна в съзнанието й с абсолютна яснота: „Продължавай да се движиш!“.
С всяка крачка двамата мъже скъсяваха разстоянието, което ги отделяше от Емили. Макар че техниката й на спонтанно отклоняване в различни посоки, през странични улички и алеи, означаваше, че не могат да хукнат в пълен спринт и да сложат край на гонитбата за секунди, те все още имаха предимство: бяха свикнали да преследват мишени.
Емили рязко се обърна надясно и сви в друга задна алея, която дългите й крака изминаха само с няколко крачки. Както много от другите улички, през които бе минала в последните секунди, и тази се вливаше в по-широка улица е повече магазини, колички и тълпи. Но тази улица се отличаваше с една важна, ужасяваща разлика. Докато се придържаше към края й и се движеше възможно най-бързо, оглеждайки се за следващата алея, по която да хукне, осъзна, че такава няма. Нямаше нито една странична уличка, нито една алея. Нямаше как да се измъкне. Намираше се на дълга улица с витрини и сгради, обградена от двете страни от солидни стени на една или друга постройка.
„В капан съм.“
Емили диво се огледа за нещо, което да й послужи като маршрут за бягство. От дясната страна, на няколко метра, съзря възможност: отворени двойни врати, водещи към една от малкото църкви в района - останка от времето, когато Истанбул е бил колкото мюсюлмански, толкова и християнски град.
„Не е алея, но е по-добре от нищо“ - помисли си Емили.
Обърна се и влетя тичешком през вратите.
Църквата беше тъмна, осветявана почти единствено от малкото свещници, към които групички стари жени бяха прикрепили вощеници Зад тях стените бяха украсени с романтични изображения на Иисус, Богородица и светците. В края на дългата пътека бе олтарът, отделен от останалата част на църквата с малък, висок до кръста параван от дърво с изписани образи.
„Арменска е“ - включи се умът й на историк, забелязал въпреки ситуацията типичния интериор на арменските църкви по цял свят.
За нейно облекчение таванът на църквата се поддържаше от високи колони от двете страни на главния кораб. В тъмнината те й предоставяха това, от което се нуждаеше повече от всичко на света: място да се скрие. Като взе незапалена свещ от една кутия до входа, в случай че й се наложеше да изглежда набожна и да се слее с богомолците, Емили тръгна покрай лявата стена, докато стигна до колона, достатъчно отдалечена от групичките богомолци, и се скри зад нея.
Наведе глава и цялото си тяло, подпря се на студения каменен пилон и отметна настрана дългите кичури тъмна коса, полепнали по лицето й от пот. Ехото от учестеното й дишане сякаш отекваше от покритите с изображения стени.
„Успокой се. Дишай дълбоко. Бавно. Не им давай да те чуят; не им давай да те видят.“
Стисна очи и се насили да не помръдва. Никога през живота си не беше изпитвала такъв ужас, както през последните няколко минути, и тялото й не беше сигурно как да реагира. Замоли се е цялото си същество да е успяла да влезе в църквата, преди мъжете да са свили зад ъгъла и да са видели накъде тръгва.
Сега в ума на Емили не бе останала и капка съмнение, че библиотеката съществува, че историята за Обществото е вярна, че Съвета също го има. Арно я бе насочил към нещо истинско - нещо, което почти беше успяла да намери. Но цената на това откритие бе знание, което я обвързваше със събития далеч извън контрола й. Защо искаха да я убият тези мъже -защото можеше да ги отведе до библиотеката? Или участваха в заговора на американското правителство?
Емили се застави да забави дишането си и зачака пулсът й да се върне към подобие на нормалност. За няколко дълги минути църквата остана тиха. Никой не влезе. Никой не наруши молитвената тишина.