Елементарните частици

Изписаха я седмица по-късно. Мишел беше писал на Уолкот, за да го предупреди, че ще пристигне по-късно; след известно колебание прие да се установи у нейните близки, в някогашната стая на брат й. Анабел забеляза, че по време на престоя й в болницата той се бе сприятелил с майка й. Големият й брат също се отбиваше по-често, откакто Мишел беше там. Всъщност двамата не намираха много общи теми за разговор: Мишел нямаше никакво понятие как се управлява малко предприятие, а Жан-Пиер беше напълно чужд на проблемите, свързани с развитието на молекулярната биология; въпреки това по време на вечерните аперитиви между тях постепенно се създаваше някакво подобие на мъжко разбирателство. Тя трябваше да си почива и преди всичко да избягва вдигането на тежки предмети; все пак вече можеше да се къпе сама и да се храни нормално. Прекарваше следобедите в градината; Мишел и майка й беряха ягоди или джанки. Всичко напомняше някаква странна ваканция и завръщане към детството. Чувстваше ласката на слънцето върху лицето и ръцете си. Най-често не правеше нищо; понякога бродираше или изработваше малки плюшени играчки за своя племенник и за племенничките. Един психиатър от Мо й беше предписал приспивателни и доста големи дози успокоителни. Във всеки случай спеше много, а сънищата й неизменно бяха спокойни и щастливи; възможностите на духа са необятни, стига да се намира в своите владения. Мишел се настаняваше до нея в леглото, прегръщаше я през кръста и усещаше как гърдите й равномерно се повдигат и спускат. Психиатърът редовно идваше на посещения, тревожеше се, мърмореше, говореше за някакво „скъсване с реалното“. Тя самата беше много нежна, някак странна, често се смееше без причина; понякога, пак без причина, очите й се наливаха със сълзи. В такива случаи вземаше допълнително хапче терциан.