Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Ще направя всичко възможно — обеща Сандърс — и ще ви позвъня веднага щом науча нещо. Дръжте телефона близо до прозореца.
— Кажете им, че се обаждате от управлението на „Куантъм“ или въобще каквото ви хрумне. Разберете и как зареждат — с цистерни или на стоянки.
— Стоянки ли? — попита Ръсти.
— Определени места на летището, където керосинът се изпомпва от подземен резервоар.
— Ясно. Колко гориво ви трябва?
— Близо сто и двайсет тона. И храна за… да речем, триста души. Каквото ще да е, нямаме претенции. — Холанд се замисли. — Не, почакайте малко. Ако ще се правим на чартърен самолет, тръгнал към някоя ремонтна база заради липсващия двигател, ще изглежда доста странно да им искаме и храна. Но зареждането с питейна вода и почистването на тоалетните няма да им направи впечатление.
— Разбрах, капитане — каза Ръсти. — Но дори да успеете да получите всичко това и да напуснете летището, ние пак трябва да решим къде ще отидете после.
„Да решим? Ние?“ Холанд свъси вежди. Пак ли някой друг ще взима решенията вместо него?
Но Сандърс бе единственият му съюзник във външния свят. Само той можеше да им помогне. Разбира се, че заедно ще взимат решенията.
— Докторе, как ви беше малкото име?
— Ръсти.
— Добре, Ръсти. А пък аз съм Джеймс, а не „капитане“. Става ли?
— Добре, Джеймс.
— Мисля, че е най-добре да изберем някое гъсто населено място, където терористите не биха се осмелили да ни атакуват. Рио де Жанейро или Кейптаун например. При условие, че имаме достатъчно гориво да стигнем дотам, разбира се. Бихте ли проверили къде наистина можем да кацнем, ако се измъкнем от Канарските острови?
— Ще проверя, Джеймс.
— Благодаря. Благодаря ви и за помощта преди това. Съжалявам, че не ви послушах навреме.
— Няма нищо. Повярвайте ми, разбирам ви.
— Добре — въздъхна Холанд. — И все пак, ако ви бях послушал… Дочуване, Ръсти.
— Дочуване, Джеймс.
Ръсти тъкмо понечи да остави слушалката, когато в коридора отвън прошумоляха стъпки и вратата на стая 1443 се отвори.
24
Белият дом
Събота, 23 декември, 18:00 ч (2300 Z)
Усърдният млад служител от Белия дом влезе в кабинета, където се бе настанил Джонатан Рот, и със заговорнически вид му подаде току-що полученото спешно съобщение от Лангли. Рот хвърли бегъл поглед върху листа и с привидна досада се протегна назад в мекото кожено кресло. Дори не свали от темето си своите знаменити очила половинки, сякаш въобще не възнамеряваше да прочете донесението.
Театралното му поведение не успя да заблуди човека от Белия дом. Беше виждал не един държавен мъж да надява маската на отегчение, щом нещо го притеснява или тревожи. Той се подсмихна и затвори тихичко вратата след себе си, убеден, че заместник-директорът на ЦРУ само това и чака, за да забие нос в загадъчното известие.
Всички комуникации на „Куантъм“-66 по редовните сателитни канали се следяха от новия електронен център на ЦРУ. Сигналът за тревога беше подаден в 2226 Z. „Самолетът е неуправляем! Падаме!“ — каза тогава пилотът, което означаваше, че след не повече от три минути боингът ще се сгромоляса в океана и достъпът до сателитните телефонни канали ще бъде прекъснат.
Но ето сега съобщаваха от Лангли, че четиринайсет минути по-късно електронният център е засякъл два телефонни разговора от борда на „Куантъм“-66, прекъснати едновременно след няколко минути.
Може пък да са успели да се задържат четиринайсет минути във въздуха, помисли си Рот, и чак тогава да са загубили окончателно контрол. Нали спасителният отряд от самолетоносача „Айзенхауер“ не бе уловил нищо в радара си, а боингът не е детско хвърчило, та да отлети незабелязано от предполагаемото място на катастрофата.
И все пак, цели четиринайсет минути?
Имаше още едно обяснение, много по-неприятно от първото: самолетът е симулирал катастрофа и наистина е успял да избяга, без да бъде засечен. А ако бяха още живи и не се свързваха с никого, значи съвсем съзнателно заблуждаваха света, че с тях е свършено. Иначе командирът щеше да потърси помощ срещу нападателя, както би направил всеки невъоръжен пилот на граждански полет.