Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Изведнъж й стана студено и се почувства ужасно самотна. Представи си как Макс работи в лабораторията на сградата, която застрашително се извисяваше пред нея. Знаеше, че в подземието Декстър и екипът му са разработили ужасни заплахи за човечеството. Нещо повече, в съзнанието й отекваше нещо, което бе казал Крис. Но Стейси не можеше да си позволи дори да предположи, че Макс е участвал в това. Тази мисъл беше безумна. После луната изведнъж се скри зад тъмен облак и Стейси се озова обгърната от непрогледен мрак.
Крис бавно обиколи сграда номер 1666, като се придържаше колкото е възможно по-далеч от стените. Въздъхна с облекчение, когато луната се скри зад облак, осигурявайки му прикритието на мрака. Напрегна и слуха, и зрението си и изведнъж чу изтракване на метал. Определи позицията на противника инстинктивно и безшумно запълзя по корем натам през високите треви. Но придвижването през тревите беше рисковано. Луната можеше изведнъж да се появи от облаците, да го освети и да го превърне в лесна мишена. Крис се промъкна до живия плет покрай сграда номер 1666 и чу, че някой се изкашля. Звукът го стресна, защото се оказа, че мъжът е само на няколко крачки от него.
Крис замря; дишаше само през устата. След миг се приближи още няколко сантиметра и най-после видя силуета на мъжа. Човекът лежеше по корем в храстите и държеше автоматично оръжие.
Крис се опита да си представи телосложението му и колко място заема в мрака, за да прецени дали е сам, или има и друг. Обходи с поглед сенките наоколо и реши, че човекът е сам.
Стейси приведена тръгна към сградата. Трябваше да намери лабораторията. Трябваше да я види със собствените си очи. Ако Макс бе работил там, Стейси щеше да разбере това. Все щеше да види нещо, оставено от него, някакво доказателство. Тя се приближи до сградата и си представи разположението на помещенията. Имаше отлична зрителна памет и това много й помагаше в колежа и в университета. Затвори очи и си представи указателя във фоайето и как изглежда местоположението на помещенията. Долу имаше няколко лаборатории — за примати, по биохимия и по още нещо. Но какво? И изведнъж се сети. Лаборатория по невротрансмисии. Една от специалностите на Макс беше невротрансмисии. Той бе написал няколко сензационни научни разработки за болестта на Алцхаймер и за приложението на невротрансмисията за стимулирането на отслабващата памет. Бе направил експерименти, които доказаха, че ако в мозъка се имплантират реконструирани участъци ДНК, това ще стимулира синтеза на ацетилхолин, който в много от случаите забавяше отслабването на паметта.
Освен това Стейси знаеше, че за да се приложи невротрансмисионна терапия върху плъхове или шимпанзета, е необходима пълна лабораторна екипировка и всякакви химични съединения. И точно такава би трябвало да бъде лабораторията на Декстър Демил.
Тя отново затвори очи и се опита да си спомни номера на лабораторията. Не можа да се сети, но беше убедена, че това помещение е в подземието. Затова реши да рискува и да слезе там. Бавно се промъкна в мрака, като внимаваше да не стъпва върху листа и сухи клонки, и стигна до сградата.
Вратата беше открехната, а стълбището — тъмно. Стейси бавно отвори и стъпи на площадката. Вдигна глава и видя, че на тавана няма крушка. Заслиза по бетонните стъпала. Сърцето й биеше като обезумяло. „Какво правя, по дяволите?“ — запита се тя, докато се промъкваше към светлината в дъното на стълбите. Стигна до мазето и спря. Стори й се, че чува гласове, затова се дръпна назад и се заслуша. И после отново чу мъжки гласове. Беше сигурна, че е намерила Фанън и Декстър, но беше хваната в капан. Ако останеше, където беше, те щяха да я видят, когато излезеха. Долу имаше още един етаж, където се намираше лабораторията за примати. Стейси слезе на пръсти по последните стъпала, застана на малката площадка, долепи гръб до студената бетонна стена и зачака.
Крис скочи на гърба на пазача, като в същото време уви дясната си ръка около гърлото му и пъхна в устата му шепа пръст преди той да успее да извика. После го стисна с всичка сила и усети как пазачът започна да трепери и да се гърчи конвулсивно, когато достъпът на кръв и кислород до мозъка му спря. Мъжът се съпротивляваше ожесточено, но Крис надделя. От пълната с пръст уста на пазача не излезе и звук. Ръцете му пуснаха оръжието и немощно се вдигнаха към гърлото, опитвайки се да откопчат пръстите на Крис. След двайсет секунди мъжът изгуби съзнание. Крис лежа върху него още трийсет, за да се увери, че човекът няма да помръдне, и се запита дали е мъртъв. Сетне внимателно взе оръжието му, опипа го и разбра, че е „Узи“.