Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Той бе работил в тази лаборатория. Макс бе изследвал проби ДНК. И за какво бе използвал ацидоза? Дали бе помагал на Демил да прицели прионите в определени етнически групи? Беше й трудно да повярва, че съпругът й е работил в Дяволската работилница.
После чу викове и още изстрели, хукна нагоре по стълбите и излезе от сградата.
Застана отпред и се зачуди накъде да побегне. Някъде наблизо потегли кола.
Крис се върна на мястото, където бе оставил Стейси, но тя не беше там.
— Стейси! — извика той.
— Тук съм — отговори тя от сенките.
— Да тръгваме!
Хукнаха обратно по пътя, по който бяха дошли, към полето и горичката.
— Какво стана? — задъхана попита Стейси.
— Не говори.
Тя едва успяваше да догонва Крис. Изведнъж луната се показа от облаците и ги освети.
Във Форт Детрик прозвуча сирена, сетне край сграда номер 1666 блеснаха светлини, но Стейси и Крис вече бяха далече.
Най-после стигнаха до гората и Крис се обърна. По улиците на базата шареха фаровете на двайсетина коли.
— Какво стана? Уплаших се, че са те застреляли — рече Стейси.
— Казах ти да ме чакаш — ядосано отговори Крис.
— Чух стрелба.
Той поклати глава в недоумение и насочи вниманието си към маршрута им за бягство.
— Не можем да останем тук. След няколко минути ще намерят мъжете, които убих.
— Убил си хора?
— Да, така мисля — огорчено каза Крис. — Трябва да вървим. Тук е опасно. Ако командосите от базата са ходили в същото училище като мен, ще намерят следите ни в мократа трева и ще ни хванат за нула време.
— Когато бях тук, видях един път, който минаваше покрай оградата от източната страна на базата. Забелязах го, докато ме извеждаха от щаба на батальона за сателитни комуникации.
— Покажи ми го.
Тръгнаха между дърветата на хълма. Крис погледна релсите и с изненада установи, че призрачният Бял влак е изчезнал.
Хукнаха през поляната към оградата в източната част на базата, за която Стейси бе споменала. Зад тях се чу бръмчене на хеликоптер.
— Да се върнем под дърветата — извика Крис и дръпна Стейси.
От запад се появиха два хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“ и се насочиха към неканените гости. Прожекторите им ги осветиха. До гората оставаха петдесет метра.
— Арестувани сте — прогърмя глас от мегафона на единия хеликоптер.
И после картечницата изстреля поток от трасиращи куршуми, които взривиха тревата на десет крачки от тях и запалиха малък огън, който бързо угасна.
— Легнете по очи! — заповядаха им по мегафона. Крис и Стейси стояха неподвижно. Лицата им бяха вдигнати към заслепяващата светлина.
Единият хеликоптер кацна и Крис разбра, че бягството е невъзможно. Той кимна на Стейси и двамата изпълниха заповедта.
Командосите изскочиха от хеликоптера и се втурнаха към Стейси и Крис, които лежаха по лице на земята. Другият хеликоптер кръжеше над тях. Въздушната струя развяваше дрехите им. Командосите им сложиха белезници, грубо ги дръпнаха да станат, повлякоха ги към хеликоптера и ги блъснаха вътре. Двигателят изрева и хеликоптерът излетя в мрака.
47. Познато преживяване
Крис и Стейси бяха в различни бетонни стаи в щаба на Първи батальон за сателитни комуникации. Крис чу стъпки, погледна през прозорчето на вратата и видя двама командоси с непроницаеми лица. Те влязоха в стаята и махнаха белезниците му. Единият го държеше на прицел, а другият взе отпечатъците му.
— Къде е Стейси? Какво й направихте? — попита той, но те си тръгнаха, без да отговорят.
След два часа вратата на стаята отново се отвори. Командосите го дръпнаха в коридора и го заведоха в голямо помещение без прозорци. На вратата пишеше: „Ситуационна стая за сателитни комуникации.“ Пак му бяха сложили белезниците, които се впиваха в китките му. Командосите грубо го блъснаха да седне на един стол. В стаята стоеше млад латиноамериканец с пагони на капитан.
— Искам адвокат — каза Крис. — Дори в армията не може да ме задържите, без да ми предявите обвинения.
— Млъкни. Не говори. Не казвай нищо — рече капитан Десилва.
След минута вратата се отвори и командосите от Делта Форс доведоха Стейси и я бутнаха да седне на един от дървените столове. Тя се огледа и видя, че е в стаята, където за пръв път бе видяла адмирал Зол.