Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Добре ли си, Дейл? — прошепна в мрака друг мъж.
— Да — шепнешком отговори Крис, преправяйки гласа си, и допря два пръста до сънната артерия на мъжа под себе си. Не усети нищо.
Крис поклати глава, но мигновено забрави за убийството, което бе извършил. Така го бяха научили в специалните сили.
Стисна узито и започна да се промъква към мястото, където предполагаше, че се крие вторият пазач.
— Ти ли си, Дейл? — попита мъжът, скрит в храстите.
— Моля те… О, Боже! Господи. Не пъхай това нещо в мен — молеше Декстър.
Бяха го съблекли по бельо и го бяха сложили на един стол. Фанън включи в мрежата саморъчно направения си детектор на лъжата и нагласи реостата.
— Започваме от нулата — делово каза той и се приближи до Демил. — Свали си гащите, приятел.
— Моля те, моля те! Ще направя всичко каквото поискаш.
В същия миг навън се чу кратък откос от автоматично оръжие, последван от още един, с различна височина на тона.
— Две оръжия. Взимайте всичко! Изтегляме се! — заповяда Фанън.
Рандъл Рейдър грабна трите контейнера с прионите, натъпка ги в подплатена с дунапрен кутия, сложи я в раницата си и тръгна към вратата на лабораторията.
— Обуй си панталона! — изрева Кинкейд.
Декстър скочи и нахлузи панталона си, подскачайки от крак на крак. Бяха го спасили от ужасното преживяване с реостата, но след като чу изстрелите навън, той не знаеше от кое да се страхува повече.
— Да вървим! — извика Фанън и двамата с Рандъл помъкнаха Декстър, който държеше в ръка обувките си.
Тримата пазачи в коридора хукнаха към стълбището. Фанън, Декстър и Рандъл ги последваха. Отвориха вратата и побегнаха нагоре по металните стълби. Никой не забеляза Стейси.
Фанън, който държеше Декстър за ризата, опря пистолета си в гърба му и дрезгаво прошепна:
— Ще вървиш накъдето те бутам, инак ще застрелям жалкия ти задник и ще те смажа.
— Добре — с тънък гласец изписка Демил.
Фанън го блъсна навън и хукна до него, използвайки тялото му като щит.
Групата побегна вдясно от сградата. Изведнъж по улицата изрева джип. Вътре седяха двама командоси от Делта Форс.
Рандъл Рейдър и Лудия тексасец откриха огън веднага щом откритият джип зави. Смъртоносният поток от деветмилиметровите им автоматични оръжия покоси командосите. Телата им политнаха назад и паднаха на земята. Последните куршуми изсвистяха и рикошираха в джипа, откъсвайки парчета метал от още движещото се превозно средство.
Джипът измина още двайсетина метра и се блъсна в табелата, на която пишеше:
СГРАДА НОМЕР 1666
ЕСТЕСТВЕНИ НАУКИ
ВОЕННОМЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ
ПО ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
— В джипа! — изкрещя Фанън.
Всички се втурнаха натам. Изведнъж отново прозвучаха автоматични откоси. Пламъкът на дулото блесна на четирийсетина метра от тях.
Стреляше Крис Кънингам. Той повали двама от членовете на Християнския хор. Единият беше Лудия тексасец, който се олюля, когато десет куршума разкъсаха стомаха му. Лудия направи още две несигурни крачки и падна на задната седалка на джипа. Робърт Вейл скочи вътре и изхвърли Лудия на земята. Фанън блъсна Декстър на задната седалка и седна зад волана. Рандъл Рейдър се обърна към мястото, където лежеше Крис, и започна да стреля. Куршумите откъснаха парчета от бетонната стена и ги запратиха някъде в мрака.
Джипът потегли. Гумите разпръснаха огромни буци пръст и туфи мокра трева. Крис се изправи и стреля по него. Фанън угаси фаровете. Крис не чу куршумите му да поразяват метал.
Стейси чу стрелбата и се замоли на Бога Крис да е невредим. Започна да изкачва стъпалата към по-горния етаж на подземното ниво и намери лабораторията, в която мъжете бяха работили. Лампите още светеха и вратата беше отворена. Стейси влезе вътре и в същия миг стрелбата спря. Тя бързо огледа помещението и видя работния плот. Приближи се и погледна бележките, които Декстър бе забравил. Това бяха карти на ДНК. Но Стейси нямаше време да ги разчита. После видя нещо, от което кръвта й се смрази. Протегна ръка и взе една от стъклениците. Етикетът бе надписан с почерка на Макс. Тя погледна и другите стъкленици. Всички бяха надписани от Макс.