Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Той извади учебниците по етническо и расово групиране на ДНК и ги отвори на графиките за протичането на процеса ацидоза. Сетне протегна ръка към мензурите, в които щеше да промени pH на прийоните, и се залови да създава най-страшното оръжие за геноцид на света.
Крис и Стейси изчакаха влака с провизиите и лесно се качиха на него. Скърцайки и тракайки, влакът влезе във Форт Детрик. Те слязоха само на стотина метра от мястото, където преди два часа бяха скочили Фанън и щурмовият му екип.
Снишиха се под насипа и се вторачиха в отминаващия влак. Сетне погледите им бяха привлечени от друг, много по-зловещ влак.
— Ето го — каза Крис и посочи Белия влак, който бе спрял в полето. — Чувал съм за него, когато служех в морската пехота. Охраната пътувала на покрива и била с автоматични оръжия.
Крис тръгна по насипа покрай релсите, опитвайки се да види какво става. Когато се приближиха на триста метра, той приклекна във високите треви и се вторачи в Белия влак. Стейси залегна на земята до него.
— Струва ми се, че изпомпват нещо — каза Крис, като видя огромните гумени маркучи, прикрепени към горната част на вагоните-цистерни и изчезващи в асфалтовата площадка на земята. Чуваше се далечно бръмчене на електрически помпи.
— Трябва да намерим лабораторията на Декстър Демил. Ако са в базата, Фанън и хората му са отишли там. Тя е в сграда номер 1666. Макс каза, че там разработвали свръхсекретни неща. Не му позволявали да влиза там, но ми каза, че Декстър Демил работел в онази лаборатория.
— Знаеш ли къде е?
— Преди няколко дни бях в лабораторията за примати. Мисля, че ще я намеря.
— Да вървим.
Стейси тръгна приведена в посоката, в която бяха поели Фанън и хората му. Двамата с Крис скоро намериха същата пътека в гората и стигнаха до поляната, където Кинкейд бе чакал завръщането на Рандъл и Лудия тексасец. Крис видя нещо на земята и го взе.
— Какво е това? — попита Стейси.
— Фас. Те са били тук.
— Как разбра?
— Поради две причини. Фасът още не е влажен. Бил е хвърлен преди малко. Освен това повечето скитници сами свиват цигарите си. Този фас е хвърлен от някой от хората на Фанън. Преди час са били на това място.
46. Дяволската работилница
Декстър бе приключил с превръщането на прионите в биологични оръжия. Това му отне по-малко от трийсет минути. Той провери протеиновите смеси с измервателния уред за pH.
Всичко изглеждаше наред. Демил погледна Фанън Кинкейд, който се бе облегнал на плота и се бе вторачил в него.
— Готово — каза Декстър, опитвайки се да избегне всевиждащия, ужасяващ, лазерен поглед на проповедника. Устата му беше пресъхнала.
Фанън се приближи до него и погледна трите нови метални контейнера, които Декстър бе приготвил и надписал.
— Това е за афроамериканците — обясни Демил. — А този — за евреите. Разделил съм го на две — за евреите ешкенази18 и за евреите сефарди19.
И погледна Фанън с надежда. Искаше да го зарадва, но не виждаше никаква реакция.
— Няма такова нещо като афроамериканци — мрачно каза Кинкейд. — Има негри и американци.
— Имаш право — съгласи се Декстър. Мъчеше се да не гледа металния катетър, който се подаваше от джоба на Фанън.
После внезапно Кинкейд го изгледа гневно и изръмжа:
— А сега събувай гащите, Декстър!
Лицето на Демил се зачерви и в същото време го обля студена пот. Той поклати глава, но от устата му не излезе звук.
— Рандъл, помогни на Декстър да си събуе панталона — тихо каза новият Мойсей.
Стигнаха до сграда номер 1666. Крис спря на стотина метра от входа, внимателно огледа терена и се опита да реши как би влязъл в сградата, ако беше на мястото на Фанън Кинкейд. От онова, което бе чул досега, му беше ясно, че проповедникът действа с военна прецизност. Това означаваше, че е оставил на входа пазачи. Ето защо Крис трябваше да разбере къде са позициите им и да ги обезвреди.
— Да вървим. Какво чакаме? — каза Стейси.
Крис сложи пръст на устните си и тя кимна. Постояха неподвижно.
— Слушай — прошепна в ухото й той. — Щурците не пеят. Уплашило ги е нещо, което не живее тук.
Крис направи знак на Стейси да залегне, после вдигна три пръста и изчезна в мрака. Тя предположи, че той ще се забави три минути.
18
Евреите, заселили се в средна и северна Европа. — Б. пр.
19
Евреите, заселили се в Испания и Португалия. — Б. пр.