Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Дочух – заговори той на Роуан, – че си убил един военачалник с маса.
– О, богове! – възкликна Елин. – Кой разправя такива глупости?
– Куин, гвардейският капитан на чичо ти. И голям почитател на принц Роуан.
Знаеше всички истории за него.
Елин присви очи към Роуан, който се подсмихна самодоволно и опря пръчката си на пода.
– Сигурно се шегуваш – рече тя. – Какво, да не би да си го смачкал като грозде?
Роуан се задави.
– Не, не съм го смачкал като грозде. – Той се усмихна варварски на кралицата. – Изтръгнах крака на масата и го прободох с него.
– Право през гърдите и директно в каменната стена – допълни Едион.
– Е – изсумтя Елин, – получаваш точки за изобретателност, ако не друго.
Едион раздвижи врата си.
– Да продължаваме.
Елин хвърли на Роуан поглед, който в общи линии казваше: Не убивай братовчед ми, моля те. Прекрати боя.
Едион стисна дървената пръчка.
– Нищо ми няма.
– Преди седмица беше с единия крак в отвъдното. Раната ти още не е заздравяла. Няма да се биеш повече днес и няма да излизаш с нас.
– Знам си възможностите и те уверявам, че съм добре.
По лицето на Роуан се разля смъртоносна усмивка. Покана за танц.
И онази първична част от Едион реши, че не иска да бяга от хищника в очите на принца. Не, искаше да стъпи здраво на земята и да изръмжи свирепо.
Елин простена, но не се намеси. „Докажи го“, беше казала. Е, така и щеше да направи.
Едион атакува без предупреждение, финтирайки надясно с нисък удар. Доста свои врагове беше погубил с този ход, разсякъл ги беше на две. Роуан обаче отклони удара с едно ефективно движение и зае нападателна позиция, а Едион така и не видя друго, преди да стрелне пръчката си нагоре, воден от чист инстинкт. Напрегна мускули в очакване на атаката и го прониза заслепяваща болка, но не загуби концентрация, въпреки че Роуан почти беше съборил пръчката от ръцете му.
Незнайно как успя да си спечели следващия нападателен ход. Но устните на принца се извиха в усмивка и Едион усети, че си играе с него.
Не за развлечение, а за да докаже нещо. Червена мъгла се спусна пред очите му.
Роуан замахна ниско към краката му и Едион скочи с такава сила върху пръчката му, че я скърши на две. Веднага се извъртя, хвърли се в атака и собствената му пръчка спря на сантиметри от лицето на Роуан, който сграбчи двете парчета в ръце, приклекна със светкавична бързина и...
Едион не предвиди втория му нисък замах. В следващия момент вече зяпаше дървените греди на тавана и дишаше тежко, а раната го прониза болезнено от едната страна.
Роуан му се озъби, допрял едното парче от тоягата си във врата му, а другото в корема му, готов да го разпори като риба.
Пресвещени богове!
Едион знаеше, че е бърз и силен, но това... Ако Роуан се биеше рамо до рамо с воините от Гибелния легион, всяка победа можеше да е тяхна.
Раната го болеше толкова жестоко, че очакваше да е прокървила.
Елфическият принц заговори така тихо, че дори Елин не го чу.
– Кралицата ти заповяда да спреш, и то за твое добро. Защото си ù нужен здрав и я боли да те гледа ранен. Следващия път не пренебрегвай заповедите ù.
Едион имаше благоразумието да не му отвърне със същия тон и да не помръдне, когато принцът заби върховете на пръчките още по-надълбоко в кожата му.
– И – добави Роуан – ако пак те чуя да ù говориш като снощи, ще откъсна езика ти и ще го натъпча в гърлото ти. Ясно ли е?
Едион не кимна от страх назъбеният край на пръчката да не прободе гърлото му.
– Ясно е, принце.
Роуан отстъпи назад и Едион отвори уста да добави нещо, за което несъмнено щеше да съжалява, когато в помещението проехтя ведър поздрав.
Всички се завъртяха към входа с вдигнати оръжия. Лизандра, ненадминат майстор в промъкването, затваряше плъзгащата врата с кутии и торби в ръце. Направи две стъпки със сериозно изражение, настанило се по удивителното ù лице, и спря на място, като зърна Роуан.
В този момент Елин се втурна да вземе товара от ръцете ù и я поведе към стълбището.
Едион се отпусна на земята.
– Това ли е Лизандра? – попита Роуан.
– Не е за изхвърляне, а?
Роуан изсумтя.
– Защо е дошла?