Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Познаваше фургоните по-добре от него, все пак беше прекарала седмици в такъв.
Каол се изправи и потегли към вратата, без да я поглежда.
– Кажи на Фалик, че принц Роуан ù е благодарен за дрехите – провикна се след него Елин.
Какви ги приказваше? Сигурно пак го подиграваше.
Роуан отстъпи от вратата с едно сдържано „довиждане“. Несрин му беше казала, че е прекарала вечерта с Едион и Елин, но Каол не предполагаше, че може да са станали... приятелки. Че Елин Галантиус може да омае и нея.
Но все пак Елин беше кралица. Тя не се колебаеше. Гореше от решимост и не се спираше пред нищо.
Готова беше дори да убие Дориан.
Не бяха говорили по въпроса от деня на тържеството в двореца. Но постъпката ù още висеше помежду им. А когато тръгнеше да освобождава магията... Каол отново щеше да използва подходящите предпазни мерки.
Защото не мислеше, че следващия път ще свали меча.
34.
Елин знаеше, че я чака работа – важна работа, ужасна работа, но можеше да пожертва един ден.
Следобед изведе Роуан на предпазлива разходка из града, от елегантните жилищни квартали до пазарите, претъпкани с търговци на стоки за лятното слънцестоене след две седмици.
От Лоркан нямаше и следа, слава на боговете! Но на няколко от по-оживените кръстовища видяха кралски гвардейци и Елин успя да ги покаже на Роуан. Той ги огледа с опитно око, а благодарение на острото си обоняние можа да определи кои все още бяха хора и в чии тела вече живееха валгски демони. Като гледаше изражението на лицето му, най-искрено съжаляваше всеки страж, изпречил се на пътя му, бил той демон или човек. Но съвсем малко. Особено като се имаше предвид, че само с присъствието си донякъде съсипваха плановете ù за мирен, спокоен ден.
Искаше да покаже на Роуан хубавите кътчета на града, преди да го завлече в клоаката му.
Затова го отведе в една от семейните пекарни на Несрин, където купи няколко от прочутите крушови тарталети. На пристанището Роуан я убеди да пробва пържената пъстърва. Някога се беше заклела да не опитва риба и се намръщи, когато вилицата наближи устата ù, но проклетото нещо се оказа много вкусно.
Изяде цялата порция, после си открадна няколко хапки от тази на Роуан, който всеки път ръмжеше отбранително.
Заедно. Двамата с Роуан бяха заедно в Рифтхолд. И искаше да му покаже още толкова много, да го запознае с тукашния си живот. Никога досега не я бе обземало такова желание да споделя с някого.
Дори когато чу плющенето на камшик, докато се разхлаждаха край водата следобед, искаше да е с него, за да може да види и да бъде свидетел на всичко това. Той преметна мълчаливо ръка през раменете ù и двамата загледаха как група оковани роби товарят сандъци на един от корабите. Наблюдаваха, но не можеха да сторят нищо.
Скоро, обеща си Елин. Прекратяването на робовладелството заемаше челно място в списъка ù с мисии.
Поразходиха се край сергиите на пазара, докато речният полъх не им донесе аромата на рози и лилии, заедно с листенца с всякаква форма и цвят и гръмките гласове на цветарките.
– Ако беше кавалер, щеше да ми купиш... – подхвана Елин.
Но като се обърна към него, го видя да се взира с празно изражение в едно момиче с кошница парникови божури, преметната на фината ù ръка. Младо, красиво, тъмнокосо и... О, богове!
Не биваше да го води тук. Лирия бе продавала цветя на пазара, бе живяла като бедна цветарка, преди принц Роуан да я забележи и мигновено да разбере, че е негова сродна душа. Истинска вълшебна приказка, докато една вражеска армия не я бе заклала. С детето на Роуан в утробата ù.
Елин стисна пръсти в юмрук и ги отпусна. Думите се бяха заклещили в гърлото ù. Роуан продължаваше да се взира в момичето, което се усмихна на една минувачка, сякаш бе озарено от свое собствено слънце.
– Не я заслужавах – пророни тихо Роуан.
Елин преглътна сухо. И двамата носеха незаздравели рани, но тази... Истината. Както винаги, можеше да му предложи единствено истина срещу истина.
– А аз не заслужавах Сам.
Роуан най-сетне извърна поглед към нея.
Беше готова на всичко, за да потуши агонията в очите му. На всичко.
Пъхнатите му в ръкавицата пръсти докоснаха нейните и отново увиснаха до тялото му.
Тя стисна ръката си в юмрук.
– Хайде. Искам да ти покажа нещо.
Елин спазари малко сладки от един уличен търговец, докато Роуан я чакаше в близката уличка. После седнаха на една от дървените греди в позлатения купол на притъмнелия Кралски театър и Елин задъвка лимонова бисквита, люлеейки краката си в откритото пространство. Сградата беше същата, каквато си я спомняше, с изключение на тишината и мрака...