Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Едион докосна внимателно раната си, за да се увери, че не е зейнала.
– Вероятно носи информация за Аробин.
Когото Едион възнамеряваше да погне веднага щом дойдеше на себе си, независимо от мнението на Елин по въпроса. После дни наред щеше да го кълца на съвсем мънички парченца.
– Но не иска ти да я чуваш?
– Струва ми се, че смята всички, освен Елин, за скучни – обясни Едион. – Най-голямото разочарование на живота ми. – Пълна лъжа, незнайно защо напуснала устните му.
Роуан обаче се усмихна леко.
– Радвам се, че най-накрая си е намерила приятелка.
За момент Едион остана поразен от нежността по лицето на воина. Докато Роуан не обърна леден поглед към него.
– Кралството на Елин ще е ново, различно от всички останали по света. Тя ще възвърне Стария ред. И ти ще го опознаеш. Лично ще следя за това.
– Познавам Стария ред.
– Ще го познаеш наново.
Едион се изправи в цял ръст и изопна рамене.
– Аз съм генерал на Гибелния легион и принц на родовете Ашривер и Галантиус. Не някакъв си неопитен пешак.
Роуан кимна в знак на съгласие и Едион предположи, че трябва да е поласкан от жеста му. Докато принцът не каза:
– Другарите ми, както Елин нарича воините ми, бяха страховит отряд, защото се подкрепяхме един друг и следвахме общ кодекс. Майев, доказано садистична владетелка, държеше всички да се придържаме към него. Елин никога не би ни насилила, затова и кодексът ни ще е различен, по-добър от този на Майев.
Двамата с теб ще сме гръбнакът на кралството ù. Сами ще съставим законите си.
– И в какво ще се състоят те? Покорство и сляпа преданост?
Не му се слушаха проповеди. Въпреки че принцът имаше право и Едион мечтаеше от цяло десетилетие да чуе тези думи от устата му. Той трябваше да постави началото на този разговор. Свещени богове, та двамата с Рен го бяха провели още преди седмици.
Очите на Роуан просветнаха.
– В закрила и вярна служба.
– На Елин?
И бездруго беше готов да ù се закълне в същото.
– На Елин. На братята ни. На Терасен.
В гласа на принца нямаше нито капка свадливост, нито капка колебание. Малка част от Едион разбираше защо братовчедка му бе предложила на него кръвната клетва.
– Кой е това? – попита Лизандра с престорена невинност, докато Елин я водеше нагоре по стълбите.
– Роуан – отвърна Елин, отваряйки вратата на апартамента с ритник.
– Има смайващо телосложение – пророни унесено куртизанката. – Никога не съм била с елф. Нито с елфа, в интерес на истината.
Елин разтърси глава, за да прогони картината от съзнанието си.
– Роуан е... – Тя преглътна. Лизандра се ухили и Елин ù изсъска, докато оставяше торбите на пода в голямата стая. – Престани.
– Хмм – отвърна лаконично Лизандра, стоварвайки багажа си до другите торби. – Е, имам две неща за теб. Първо, тази сутрин Несрин ми изпрати послание, че си имала нов, доста мускулест гостенин, на когото му трябвали дрехи. Затова му нося. Като го гледам, май Несрин се е изразила твърде скромно, така че дрехите може и да не му станат... което далеч не би ме притеснило. И все пак може да ги използва, докато му намерите други.
– Благодаря – отвърна Елин и Лизандра махна с фина ръка. Щеше да благодари на Фалик по-късно.
– Освен това ти нося и една новина. Снощи Аробин получи доклад, че два затворнически фургона пътували на юг към Морат. Вероятно пълни с всички липсващи хора от града.
Елин се зачуди дали Каол знае и дали е опитал да ги спре.
– Наясно ли е, че ловят хората с магически способности?
Лизандра кимна.
– Следи кои са изчезналите и кои изпращат на юг в затворнически фургони. В момента проучва родословието на всичките си клиенти, макар то да е укрито от семействата им след забраняването на магията, защото може да му е от полза.
Добре е да го имаш предвид... с оглед на дарованията ти.
Елин прехапа долната си устна.
– Благодаря ти и за това.
Прекрасно! Аробин, Лоркан, кралят, Валгите, ключът, Дориан... Хрумна ù да се натъпче с всичката храна, останала в кухнята.
– Просто се подготви. – Лизандра надникна към малкия си джобен часовник. – Трябва да вървя. Имам обедна среща.
Ясно защо Еванджелин не я придружаваше днес.
Почти бе достигнала до вратата, когато Елин рече:
– Още колко... докато изплатиш дълговете си?
– Много съм задлъжняла, така че... още доста. – Лизандра направи няколко крачки и пак спря. – Кларис добавя все повече и повече пари със съзряването на Еванджелин. Разправя, че толкова красиво момиче би ù докарвало двойно, дори тройно повече от цената, която ми даде в началото.