Кралица на сенките

– Няма да те ухапе – подхвърли Елин.

Каол я стрелна с поглед.

– Ще ми обясниш ли какви са тези карти, ако обичаш?

– Ще съм ви много благодарна, ако тримата с Рес и Бруло успеете да попълните поне част от празнините по изобразените в тях отбранителни съоръжения и единици на двореца – обясни тя.

Не му даваше отговор. Едион не се виждаше сред купчините сандъци, но не се и съмняваше, че генералът следи разговора им отнякъде с помощта на острия си елфически слух.

– За да разрушиш часовниковата кула? – попита Каол, сгъна картата и я пъхна във вътрешния джоб на туниката си.

– Може би – отвърна Елин.

Каол опита да не ù се ядосва. Усещаше я някак поуспокоена, сякаш невидимото напрежение по лицето ù бе изчезнало. Постара се да не поглежда отново към вратата.

– Не съм виждал Рес и Бруло от няколко дни – рече вместо това. – Ще се свържа с тях в най-скоро време.

Тя кимна, извади втора карта – тази на лабиринта от канализационни тунели под града – и застъпи краищата ù с няколкото ножа, които носеше в себе си.

Очевидно бяха доста.

– Аробин е получил сведения, че липсващите пленници са отпътували в затворнически фургони към Морат миналата нощ. Ти знаеше ли?

Поредният провал, който щеше да тежи върху плещите му – поредното бедствие.

– Не.

– Едва ли са стигнали далеч. Можеш да събереш отряд и да пресечете пътя им.

– Знам, че мога.

– Ще го направиш ли?

Той сложи ръка върху картата.

– Извика ме тук, за да ми докажеш колко съм безполезен ли?

Тя се изправи.

– Извиках те, защото сметнах, че ще е от обща полза. И двамата – и двамата сме под голямо напрежение напоследък.

Тюркоазено-златистите ù очи бяха спокойни, невъзмутими.

– Кога ще атакуваш? – попита той.

– Скоро.

Пак не му даваше отговор.

– Трябва ли да знам нещо друго? – обърна се към нея с възможно най-равен тон.

– Не бих се навъртала в канализацията, ако бях на твое място. Там ще намериш само смъртната си присъда.

– В тунелите има оковани пленници. Засега откриваме само гнездата, но от тях няма и следа. Няма да ги изоставя.

– Това е похвално – заяви тя и покровителственият ù тон накара Каол да стисне зъби. – Но из каналите скитат по-опасни неща от Валгските стражи, които едва ли биха приветствали натрапниците. На твое място бих преценила рисковете. – Тя прокара ръка през косата си. – Е, ще пресрещнеш ли затворническите фургони?

– Разбира се.

Въпреки че редиците на бунтовниците намаляваха все повече и повече. Много от хората им или напускаха града, или отказваха да тръгнат на сигурна смърт в името на все по-обречена кауза.

Загриженост ли просветна в очите ù?

– Фургоните са заключени с омагьосани катинари. А вратите им са подсилени с желязо. Носете подходящи инструменти.

Той си пое дъх, за да ù се развика, задето му говореше като на идиот, но...