Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
После остана безмълвен известно време, без да пророни дума, подпрян на стената, с разпилените книжа в краката, без намерение да ги събере, без намерение да прави каквото и да било друго, освен да възстанови нормалния си сърдечен ритъм. В този момент Тереса, все така седнала, започна бавно и подробно да го информира за повода на посещението си. Направи го с мелодичния си мексикански акцент и с вида си на срамежливо момиче, което е попаднало във всичко това случайно. Никакви упреци, никакви въпроси относно инвестирането в картини или изчезналите пари. Никакво дори бегло споменаване на годината и половина в затвора, нито как адвокатът си изми ръцете със защитата й. Нощем всичко изглежда по-сериозно, задоволи се да каже тя за начало. Впечатлява повече, предполагам. Затова съм тук, Еди. За да те впечатля. От време на време автоматичното осветление изгасваше. Тереса, седнала на стъпалото, вдигаше ръка към електрическия ключ и лицето на адвоката се появяваше — жълтеникаво, с уплашени очи зад очилата, които се смъкваха по влажната, мазна кожа на носа. Искам да те впечатля, повтори тя, сигурна, че адвокатът се бе впечатлил още преди седмица, когато ежедневниците публикуваха информация, че сержант Иван Веласко е бил намушкан шест пъти с нож на паркинга на една дискотека, в четири часа сутринта, когато отивал към новия си мерцедес, пиян, разбира се. Сигурно убиецът е бил наркоман или някой, който се навъртал да краде около колите. Но това, което наистина притесняваше Еди Алварес бе, че сержант Веласко бе убит точно три дни след като друг техен общ познат, довереният човек Антонио Мартинес Ромеро, по прякор Антонио Канябота или просто Канябота, бе открит, легнал по очи, гол, само по чорапи, със завързани на гърба ръце, удушен в един пансион в Торемолинос. Очевидно убийството беше дело на проституиращ хомосексуалист, с който се бе заговорил на улицата един час преди кончината си. Като се свържат фактите, всеки би бил впечатлен, ако имаше достатъчно памет. А Еди Алварес имаше предостатъчно, за да си спомни ролята, изиграна от двамата в случая с Пунта Кастор.
— Кълна ти се, Тереса, аз нямам нищо общо.
— С кое?
— Ти знаеш. С нищо.
Тереса наведе леко глава — продължаваше да седи на стълбите. Премисляше. В действителност тя го знаеше много добре. Затова беше там, вместо да накара един приятел да изпрати друг приятел, както в случаите с полицая и довереното лице. От известно време тя и Олег Язиков си правеха дребни услуги, днес ти на мен, утре аз на теб. А руснакът имаше хора специалисти с интересни способности. Включително наркомани и проституиращи хомосексуалисти.
— Имам нужда от услугите ти, Еди.
Очилата отново се свлякоха надолу.
— Моите услуги?
— Документи, банки, дружества. Такива работи.
Сетне Тереса му обясни. И докато го правеше — всичко е много лесно, Еди, само няколко фирми, банкови сметки и ти да си официалното лице — тя си помисли как животът се обръща и колко много би се смял самият Сантяго на всичко това. Мислеше и за себе си, докато говореше, сякаш можеше да се раздвои в две жени: една прагматична, тя обясняваше на Еди Алварес повода за посещението си — същевременно и повода да е все още жив, — и друга, която наблюдаваше с особена невъзмутимост, отвън, отдалеч, със странен поглед, който тя долавяше, впит в нея самата. У тази, другата, нямаше нито злоба, нито желание за мъст. Именно тя беше поръчала да пратят на оня свят Веласко и Канябота, не за да си разчисти сметките, а — както беше казала и както впоследствие повтори Еди Алварес, — от чувство за ред. Нещата трябва да са такива, каквито са. Сметките да излизат, гардеробите да са подредени. Пати О’Фарел се беше заблудила: мъжете се впечатляват не само от рокли „Ив Сен-Лоран“.
Ще ти се наложи да убиваш, беше й казал Олег Язиков. Рано или късно. Заяви й го един ден, когато се разхождаха по плажа на Марбеля, зад морската алея, покрай собствения му ресторант, носещ името „Царевич“ — дълбоко в себе си Язиков беше носталгичен, — близо до заведението, където Тереса беше работила след излизането си от затвора. Не в началото, разбира се. Ниет, ниет. Така каза руснакът. Освен ако си много буйна или много глупава. Не и ако стоиш настрана и се задоволяваш само да гледаш. Но ще трябва да го правиш, ако искаш да стигнеш до същността на нещата. Ако си последователна, имаш късмет и оцеляваш. Решения. Малко по малко. Ще навлезеш в тъмна зона. Да. Язиков изговаряше всичко това с наведена глава, загледан в пясъка пред скъпите си обувки — Пати би ги одобрила, предположи Тереса. До неговите метър и деветдесет височина и широки рамене, очертаващи се под копринената риза, не по-скромна от обувките, Тереса изглеждаше по-дребна и крехка, отколкото беше в действителност. С къса рокля върху мургавите крака и боси нозе, с коси, развяти пред лицето й от вятъра, тя го слушаше внимателно. Да вземаш своите решения, казваше Язиков с паузите и думите, подредени една след друга. Попадения. Грешки. Работата неминуемо ще ти наложи, рано или късно, да отнемеш живот. Ако си умна, ще изпратиш други да го свършат. В този бизнес, Теса — винаги я наричаше Теса, неспособен бе да произнесе цялото й име, — не е възможно да си добре с всички. Не. Приятелите са добри, докато станат лоши. Тогава трябва да се действа бързо. Но съществува един проблем. Да откриеш точния момент. Когато престанат да бъдат приятели.