Кралицата на Юга

— Колко време ти трябва, за да организираш всичко? — позаинтересува се Тереса.

Тео отново се усмихна по същия начин: сдържана усмивка, леко мъглява, много различна от усмивките на мъжете, които носеше в паметта си. Все така й харесваше. Навярно сега й харесваха този вид усмивки, защото не означаваха нищо. Обикновена, чиста, механична. Повече жест на добро възпитание, отколкото нещо друго, подобно на блясъка на лъснатото дърво на маса или на каросерията на нова кола. Не криеше никакво обещание: нито симпатия, нито мечтание, нито слабост, нито нежност, нито натрапчивост. Нямаше за цел да мами, да убеждава или да съблазнява. Просто беше там, защото бе свързана с човека, родена и възпитана заедно с него, както учтивите му обноски или добре направения възел на вратовръзката. Алхарафе се усмихваше така, както чертаеше правите линии на белите страници на бележника. Това действаше успокоително на Тереса. До този момент беше чела, имаше спомени и умееше да гледа. Усмивката на мъжа беше от тези, които поставяха нещата на точните им места. Не зная дали ще се получи с него, каза си тя. В действителност не зная дали отново ще легна с някого. Но ако го направя, ще бъде с мъж като този.

— Зависи кога ще ми дадете парите, за да започна. Един месец, най-много. Ще се наложи да пътувате за оформяне на нещата или ще караме съответните хора да дойдат тук или на неутрално място. Един час подписи, преглеждане на документите и всичко ще е приключило… Необходимо е още да се знае кой ще отговаря за това.

Замълча в очакване на отговор. Беше го казал така, между другото. Подробност без особено значение. Но продължаваше да чака и да ги гледа.

— И двете — каза Тереса. — Заедно сме в това.

Тео забави отговора няколко секунди.

— Разбирам. Но е необходим само един подпис. Някой, който ще пуска факсовете или ще провежда съответния телефонен разговор. Има неща, които мога да правя аз, разбира се. Които ще трябва да правя, ако ми дадете частични пълномощия. Но една от вас ще трябва да взема бързите решения.

Прозвуча циничният смях на Полковник О’Фарел. Гаден смях на бивш боец, който се гаври със знамето.

— Това е по твоята част — сочеше Тереса с цигарата. — Бизнесът изисква да се става рано сутрин, а аз спя до късно.

Мис Американ Експрес. Тереса се питаше защо и от кога Пати бе решила да играе тази игра. Накъде тласкаше нея и защо. Тео се отпусна назад на стола. Сега разпределяше погледите си петдесет на петдесет. Невъзмутим.

— Длъжен съм да ти кажа, че така оставяш всичко в нейните ръце.

— Разбира се.

— Добре — хересанецът изгледа изпитателно Тереса. — Тогава проблемът е решен.

Вече не се усмихваше, изразът му беше преценяващ. Задава си същите въпроси относно Пати, каза си Тереса. За нашите взаимоотношения. Пресмята всичките „за“ и „против“. До каква степен ще съм изгодна. Или ще създавам проблеми. До каква степен тя ще ги създава.