Кралицата на Юга

Стоя в ъгъла на бара.

Вече от един час прехвърляше дрехите. Беше петият магазин, в който влизаше тази сутрин. Слънцето осветяваше отсрещния тротоар на улица „Лариос“: масички на открито, коли, леко облечени минувачи. Малага през зимата. Днес ни чака изследователска операция, беше казала Пати. Омръзна ми да ти давам мои неща или да се обличаш като прислужничка. Така че измий маслото изпод ноктите си, нагласи се малко и да тръгваме. На лов. Да придадем блясък на социалното ти положение. Доверяваш ли ми се или не? И ето ги тук. Закусваха един път, преди да тръгнат от Марбеля, после втори път на терасата на кафене „Сентрал“, докато наблюдаваха минаващите хора. Сега се посвещаваха на харчене на пари. Прекалено, според Тереса. Цените бяха стряскащи. И какво от това, беше отговорът. Ти имаш пари и аз ги имам. Освен това, можеш да го приемеш като инвестиция. С пресметната възвръщаемост — нещо, което на теб много ти харесва. Утре ще напълниш торбата с пари, с моторниците, логистиката и целия този воден парк, дето организираш, Мексиканке. Не всичко в живота са подсилени двигатели и леки перки или както там се казва. Време е вече да влезеш в тон с живота, който водиш. Или който ще водиш.

— Как ти се струва това? — Пати се движеше свободно из магазина, смъкваше дрехи от закачалките, оставаше отхвърлените в ръцете на някоя продавачка, която ги следваше услужливо. — … Костюмът със сако и панталон никога не минава от мода. А той впечатлява мъжете от нашата среда, най-вече, когато е облечен от мен, от теб — слагаше дрехите както са на закачалки пред Тереса, до тялото й, за да види как й стоят. — … Джинсите стават, няма защо да се отказваш от тях. Но комбинирани с тъмно сако. Тъмносините сака са перфектни.