Кралицата на Юга

Въпреки всичко Еди не се приемаше за победен. Навярно бяха засегнали патриотичната му жилка.

— Това го казваш ти — възпротиви се той. После промърмори нещо неразбираемо.

Този път Тереса не каза нищо. Гледаше Тео, дебнеше реакцията му. Той поглади замислено брадичката си. Остана така за момент, с наведени очи, накрая ги впи в гибралтареца.

— Не ме дразни, Еди. Става ли? — беше взел писалката, махна капачката й и започна да чертае синя линия на бялата страница на бележника. Само една права, хоризонтална черта, толкова съвършена, сякаш я беше начертал с линия. — Това са истински сделки, не прехвърляния на кашони „Уинстън“ — погледна към Пати, после към Тереса, писалката стоеше над хартията, после оформи края на линията във вид на стрела, насочена към сърцето на Еди… — Наистина ли трябва да присъства на този разговор?

Пати обърна очи към Тереса, като вдигна и изви вежди. Тереса гледаше Тео. Никой не обръщаше внимание на гибралтареца.

— Не — каза Тереса. — Не трябва.

— Е, много добре. Защото би било добре да обсъдим някои технически подробности.

Тереса се обърна към Еди. Той си сваляше очилата, за да изчисти рамките им с кърпичка, сякаш в последните минути се хлъзгаха прекалено често. Попи и носа си. Късогледството засилваше объркаността в очите му. Приличаше на пате, попаднало в петролно петно.

— Слез в „Ке“ да изпиеш една бира, Еди. По-късно ще се видим.

Гибралтарецът се поколеба за миг, после си сложи очилата и се надигна непохватно. Тъжна картина на унижен човек. Беше очевидно, че търсеше да каже нещо, преди да си тръгне и че не му хрумваше нищо. Отвори уста и пак я затвори. Накрая излезе безмълвно: патето, оставящо черни следи, пляс, пляс. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне на улицата. Тео чертаеше втора синя линия в бележника, под първата и пак толкова права. Този път я оформи с две кръгчета в двата края.

— Аз бих предложил Хонконг, Филипините, Сингапур, Карибите или Панама. Няколко от представляваните от мен лица действат с Гран Кайман и са доволни: шестстотин и осемдесет банки на малко островче, на два часа със самолет от Маями. Без гишета, виртуални пари, никакви данъци, поверителността е свещена. Задължени са да дават информация само ако има доказателства за пряка връзка с явна криминална дейност… Но тъй като няма законови изисквания за самоличността на клиента, да се установят подобни връзки се оказва невъзможно.

Сега гледаше двете жени и в три от всеки четири случаи се обръщаше към Тереса. Питам се, разсъждаваше тя, какво ли му е разправяла Полковника за мен. Как беше представила положението. Питаше се още дали е облечена подходящо: широк пуловер в канелен цвят, джинси, сандали. За миг завидя за костюма в бледолилаво и сиво на „Валентино“, който Пати носеше така естествено, все едно й беше втора кожа. Изискана мръсница.