Кралицата на Юга

— Добре, но ти ги носиш понякога.

Пати се разсмя. Между пръстите си държеше цигара „Марлборо“, въпреки надписа, че пушенето е забранено и укорителните погледи на продавачката. С ръка в джоба на плетеното сако, върху тъмносива пола. Цигарата — в другата. Веднага я гася, скъпа, беше казала, когато запали първата. Пушеше вече трета.

— Аз имах друго възпитание, Мексиканке. Зная кога да приличам на проститутка и кога — не. Що се отнася до теб, помни, че хората, с които работим, се впечатляват от жените с класа. От дамите.

— Не се занасяй. Аз не съм дама.

— Какво знаеш ти. Да си, да изглеждаш, че си, да станеш нещо или да не бъдеш никога нищо, всичко това са много тънки нюанси. Виж, хвърли един поглед… Истинска дама, казвам ти го. „Ив Сен-Лоран“, тук-там „Шанел“ и „Армани“ за сериозните моменти. Глупостите като тези на Галиано ги остави за другите… Или за по-късно.

Тереса се оглеждаше наоколо. Не й пукаше, че ще се покаже невежа, нито че продавачката ще чуе разговора им. Пати беше тази, която говореше тихо.

— Не винаги зная кое е подходящото… Да комбинираш е трудно.

— Виж, придържай се към едно правило, което винаги действа: петдесет на петдесет. Ако от кръста надолу си предизвикателна или секси, нагоре трябва да си дискретна. И обратното.

Излязоха с торбите и тръгнаха по улица „Лариос“ нагоре. Пати я караше да спира пред всяка витрина.

— За всеки ден и за спорт — продължи тя — е най-добре да ползваш дрехи, които стават за различни случаи. Ако се спреш на дадена марка, гледай да има от всичко по малко — сочеше костюм с леко, тъмно сако с кръгла яка, което Тереса беше харесала много. — Като Калвин Клайн, например. Виждаш ли? Все едно дали е пуловер, кожено яке или вечерна рокля.

Влязоха в този магазин. Беше луксозен бутик, продавачките бяха облечени в униформи с къси поли и черни чорапогащи. Приличат на висши служителки от американски филм, помисли си Тереса. Всички високи и хубави, с много грим, като модели или стюардеси. Дявол да ги вземе. Проклетите пари.

— Най-доброто — каза Пати — е да пазаруваш в магазини като този, които имат разнообразни дрехи от няколко марки. Да го посещаваш често и да им спечелиш доверието. Отношенията с продавачките е важно: познават те, известно им е какво ти харесва и кое ти отива. Казват ти „получихме това“. Ухажват те.

На горния етаж имаше аксесоари от италианска и испанска кожа. Колани. Чанти. Великолепни обувки с прекрасен дизайн. Това, помисли си Тереса, е по-добро от „Серхас“ в Кулиакан, където съпрузите и любовниците на наркотрафикантите ходеха да клюкарстват като луди, с бижутата си, с боядисаните гриви и пачките долари, два пъти в годината, в края на всяка реколта. Тя самата пазаруваше оттам, когато беше с Гуеро Давила — неща, които сега я караха да се чувства неуверена. Вероятно, защото не беше тя самата: беше отпътувала надалеч и тази, която се оглеждаше в огледалата на скъпите магазини, беше друга, от друго време и от друг свят. Много, много далеч. Обувките са най-важни, постанови в това време Пати. Повече от чантите. Знай, че с каквито и дрехи да си облечена, едни лоши обувки те вкарват в калта. На мъжете им се прощава, дори свинщина като тази например да ходят без чорапи, докара я на мода Хулио Иглесиас. При нас всичко е по-драматично. По-непоправимо.