Богиня [bg]

Лукас пристъпи през границата и влезе в земята на Хадес, знаейки, че ако успее, може да не я напусне никога повече.

– Съживи Хектор и аз ще заема твоето място в Подземния свят за остатъка от вечността.

Хелън се взираше нагоре към Лукас, с лекота виждайки вътре в неговия облак от сенки. Знаеше, че може да го последва, но ако го стореше, щеше да е принудена да остави всички други незащитени. Орион и Джейсън бяха могъщи бойци, Дафна беше истинско чудовище, а Хелън бе наясно с достатъчно неща, за да подценява уменията на Кастор, но на страната на боговете имаше двайсет пъти повече бойци, отколкото на нейната. Почти всички от Римската династия и половината Атинска се бяха присъединили към нея и Орион, но това все още не беше достатъчно, за да победят и Стоте братовчеди, и мирмидонците. Хелън знаеше, че ако си тръгне, нейната страна няма да има шанс.

– Искаме да отдадем почит на мъртъвците си – провикна се Кастор през арената, чийто пясък още беше покрит с петна от кръвта на Хектор... и на Мат.

Хелън почувства как очите й се наливат със сълзи, а гърдите й се стоплят от надигащи се ридания. Двама души, които бе обичала силно, бяха мъртви. Не това беше планирала.

Докато боговете се съвещаваха с предводителите на простосмъртната си армия, решителността й се затвърди и смрази готовите да потекат сълзи. Знаеше, че ако си позволи да се поддаде на скръбта, няма да бъде от полза на никого. Нека Анди плаче за Хектор, нека Ариадна плаче за Мат. Хелън вече не разполагаше с лукса да скърби.

– Не можем да ви откажем правото да подготвите мъртъвците си за погребение – извика в отговор Тантал на Кастор. Емоциите им осветяваха телата им отвътре като мечове, които някой остри върху скали. – Но защитникът на Тиранина е изчезнал. – Тантал продължи с престорено невинен тон: – Как можете да докажете, че не е избягал, защото е получил смъртоносна рана от нашия застъпник?

– Нелепо! – изкрещя Орион. – Мат дори не докосна Лукас. Всички видяхме дуела.

Хелън се извърна рязко и погледна майка си.

– Какво става? – попита шепнешком.

– В опасност си – отвърна Дафна рязко, но нямаше шанс да обясни по-подробно, преди Тантал да продължи:

– Защитникът на Тиранина не е тук, за да докаже, че е невредим – Тантал мрачно поклати глава. – Представете живия си застъпник или предайте Тиранина.

– И кой ще ни застави да сторим това? – провикна се Орион в отговор. – Боговете не могат да се бият с нас.

– Моята армия ще го стори – отвърна Тантал спокойно.

Орион и антуражът му от предани членове на Атинската династия връхлетяха като рояк, струпвайки се между Хелън и батальона на Стоте братовчеди, които сякаш се материализираха от нищото около Тантал.

– Тиванската династия отива твърде далече! – изсъска някакъв роднина на Орион, когото Хелън не познаваше.