Богиня [bg]

– О, да, можеше да лети.

Гласът на Дафна звънна нестройно в ухото на Хелън.

– Баща ми може да лети? – попита Хелън отново, като направи така, че да се издигнат по-високо над струпващите се армии на брега.

– Да – повтори Дафна, все още смеейки се на въодушевяващото усещане за безтегловност, което Хелън й даваше.

Хелън се присви при лъжата и усмивката на Дафна посърна.

– Сега си Търсач на истината, нали? – попита Дафна примирено, сякаш знаеше, че вече е загубила.

– Да – прошепна Хелън.

Меката като памук среда на нов облак лъхна с лека мъгла бузите на прегръщащите се майка и дъщеря. Пъстра слънчева светлина, нашарена от сенки, си проправи път през гъстите буреносни облаци, които Зевс бе призовал, и накара росата в еднаквите руси коси на Хелън и Дафна да се разтрой на мънички дъги. Два чифта кехлибарени очи се впиха едни в други, но синята мълния в белязания десен ирис на Хелън заискри, когато тя проговори.

– Аякс мой баща ли е? – попита Хелън с опасно монотонен глас, вече знаейки отговора – той беше точно пред нея вече от седмица, но едва сега беше сглобила парчетата в ума си.

Аякс изглеждаше като Хектор – те бяха един и същи герой в голямата пиеса на Богините на Съдбата, разделени от едно поколение. А Орион беше казал на Хелън, че главните герои от Троя биват заместени с ново бебе, когато умрат. Хектор беше заменил Аякс, когато Аякс бе умрял. Но Хектор беше с една година по-възрастен от Хелън, значи Аякс трябваше да е бил мъртъв от година, преди Хелън да бъде зачената.

– Отговори ми – каза заплашително Хелън; имаше нужда да го чуе от Дафна.

– Не – отвърна Дафна, с глух глас. – Баща ти е Джери.

Хелън се зачуди дали ако пусне майка си от тази височина, тя ще оцелее? Дафна погледна надолу, сякаш знаеше какво си мисли Хелън. Дишането й се ускори от паника.

– Затова ли го упояваше? За да му попречиш да се събуди и да ми каже истината?

– Нямаше да ти отнеме дълго време да се досетиш, че съм те излъгала, ако говориш с него. Знаех, че не е трайно решение, но ми трябваха само още няколко дни – отговори Дафна без нотка на извинение в гласа.

Носеха се напосоки по вятъра в продължение на няколко мига. Думите на Дафна се надбягваха в ума на Хелън, сякаш бяха твърде големи и твърде ужасни, за да спрат и да се уталожат някъде.

– Кажи ми защо не бива да те убия. – Гласът на Хелън бе напълно овладян.

– Защото не убих Джери, а можех – отвърна Дафна веднага. – Длъжница си ми за това.

– Защо? – Гласът на Хелън й изневери и те се устремиха в небето. – Защо излъга?

– Хелън... сега трябва да слезем – каза Дафна нервно, като се вкопчи по-плътно в Хелън. – Не ти е от полза да ме убиеш. Мисли ясно.

– Мисля ясно. Никога не си правила нищо, освен да ме нараняваш. Защо ми е да те оставя да живееш?

– Аз ти изпратих Орион.

– И защо направи това? – попита Хелън подозрително. – Сигурна съм, че си имала причина, която е обслужвала твоите цели, а не моите.