Богиня [bg]

– За какво говориш? – попита Хелън с чувство на прималяване в стомаха. – Майко, какво си направила?

– Затова излъгах – каза тя бързо и тихо, сякаш се опитваше да профучи покрай въпроса. – Ако Орион щеше да стане новият повелител на мъртвите, защо не би искал да върне живота на бащата на единствената си истинска любов?

– Какво? – каза Хелън, объркана.

– Вече дузина пъти едва не умрях. Всеки път, щом слизах до река Стикс, умолявах Хадес, но защо му е да ме слуша? Единствената ми надежда беше пророчеството, което гласеше, че ще дойде Потомък да го замести – каза тя с отчаяна светлина в очите. – Кой друг можеше да е бил, освен Орион? Та Орион е двойник на Хадес! – Тя огледа умолително всички.

– А ако заместех Хадес? – попита Орион с ужасено изражение на лицето.

– Все така щеше да трябва да ми дадеш каквото искам, а макар че държиш на мен, нямаше гаранция. Трябваше да се запитам: какво би накарало мен да направя всичко? Любовта, очевидно. Ако се влюбеше в някое момиче, а това момиче мислеше, че е загубило баща си, защо да не възкресиш баща й?

Хелън потръпна, сякаш някой ходеше по гроба й.

– Не се предполагаше тя да се влюби в Лукас – Дафна се обърна ожесточено срещу Хелън и противно на логиката обвинително насочи пръст към нея. – Трябваше да срещнеш първо Орион и да се влюбиш в него. Щеше да е съвършено. Ти щеше да имаш Орион, а аз щях да получа Аякс и никой нямаше да пострада. Опитах се да те държа далече от Лукас. Опитах се да те махна от острова в мига, щом видях връзката, която имахте двамата.

Хелън помнеше. Когато семейство Делос се преместиха в Нантъкет, майка й, преобразена като по-възрастна жена, многократно се беше опитала да я отвлече, за да я отведе от тях. Дафна беше казала на Хелън, че това било, за да я предпази от семейство Делос, така че да не я убият, но майка й винаги бе знаела, че Хелън носи пояса на Афродита и е неуязвима за оръжия. Знаеше също и че Хелън е по-силна от всички тях, взети заедно, и не е нужно да бъде спасявана. Истинската цел на Дафна бе да се опита да държи Хелън далече от Лукас.

– Планирах да срещнеш първо Орион. Мислех си, че имам повече време – ти дори още нямаше седемнайсет, а единственото момче, което някога бе целувала, беше Мат. Мислех си, че имам повече време – повтори тя, сякаш именно за това съжаляваше най-много.

Хелън наполовина рухна, наполовина седна на пейката, която бе избутана назад от кухненската маса, и заби поглед в пода.

– Откога ме наблюдаваш? – попита тя, замаяна.

– През целия ти живот. Винаги с различно лице, но никога не съм те оставяла задълго, Хелън – Дафна падна на колене пред дъщеря си и хвана ръцете й. – Един ден бях туристката, която поиска да те снима, друг ден – клиентката в Новинарския магазин, която си побъбри с теб, задавайки въпроси за деня ти в училище. Веднъж бях дори ученичката, дошла на разменни начала за един месец. Помниш ли Ингрид? Научи всички клюки, а после изчезна? Това бях все аз. Никога не съм те оставяла задълго.