Богиня [bg]

Потомците се изцеряваха бързо, но на Мат му трябваха само секунди, докато кожата се запечата отново, сякаш нищо не се бе случило. След като видя това, Хектор разбра, че единственият му шанс да победи Мат е да намери единственото му слабо място. Мат трябваше да има такова. Трябваше да е поне отчасти смъртен, иначе Хеката нямаше да допусне той да участва в този двубой, но имаше много телесни части, от които да избира. Хектор пробва първо другата пета, но този път Мат се възстанови по-бързо.

— Отсечи му главата! – изкрещя Дафна, с очи, разширени от страх за Хектор сега, когато пробождането и на двете пети на Ахил не бе свършило работа.

— Сърцето му! Удари го в сърцето! — изкрещя Орион.

Веднага щом тези първи две идеи бяха предложени, Потомците до Хелън започнаха да подвикват предложения във вихрушка от гласове. Хектор продължаваше да се бие, като прободе сърцето и черния дроб на Мат и дори се опита да му отсече главата, но никое от тези неща не се оказа правилно. Мат усещаше нараняването, но се изцеряваше мигом, а през цялото време Хектор получаваше рана след рана и не оздравяваше толкова бързо. С всяка яростна размяна на удари Хектор бе този, който отслабваше.

Боговете наблюдаваха с възхитено изражение. Ясно беше, че от повече от три хиляди години насам не са виждали по-добра битка от тази. Поглъщаха жадно всяка минута от болката на Хектор и Мат, сякаш ликуваха след тъчдаун във футболен мач. За тях това беше спорт.

Неспособна да понесе да гледа кръвожадните богове, Хелън хвърли поглед към Лукас за утеха. Той дори вече не гледаше двубоя. Гледаше безизразно към пясъка, блъскайки ума си да се досети за онази част от тялото, която Мат би избрал за свое единствено слабо място. Тя го виждаше как си говори сам, трескаво опитващ се да намери начин да разбере. Стори й се, че чу Лукас да си повтаря думата „пета“ отново и отново.