Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Нашият часовник на стената, Доротка, тази есен избързва, а напролет ще изостава...
6
Октомври '78
Доротея,
Сутрин при хубави дни Исак внимателно преценява качеството на въздуха. Следи имали влага в него, души вятъра, оглежда дали е студено по пладне. Като подуши, че моментът е подходящ, пълни дробовете си с особен вид специално избран въздух и вечер връща този въздух от себе си чрез стихотворение. Казва, че не може винаги да се пише поезия с успех. Стихотворението е като годишен сезон. Идва, когато му е редът... Исак, драга Доротка, не може да падне, като паяка. Някаква нишка го държи закачен на място, което само той знае. Но аз все по-често падам. Арабинът ме изнасилва в прегръдките на моя мъж и аз не знам вече от кого изпитвам удоволствие. Мъжът ми зад този сарацин сега изглежда другояче, почнах да го виждам и възприемам по нов, непоносим начин. Миналото се промени изведнъж; колкото повече прониква бъдещето, толкова повече се променя миналото, натежава от опасности и е по-непредвидимо от утрешния ден, пълно с отдавна затворени стаи, от които все по-често излизат живи зверове. И всеки от тези зверове има свое име. Звярът, който ще разкъса Исак и мен, има кръвожадно, дълго име. Представи си, Доротка, попитах Исак и той ми каза. Той е знаел това име през цялото време. Арабинът се нарича Абу Кабир Муавия. И е започнал вече своето дело някъде нощем в пясъка близо до поилото. Като всички зверове.
7
Тел Авив, I ноември 1978
Мила забравена Доротка, Връщаш се в моя живот по най-ужасен начин. Там, в твоята Полша, в мъглите, толкова тежки, че потъват във водата, не си и сънувала дори какво ще ти сторя. Пиша ти по най-егоистични причини. Често си мисля, че лежа с широко отворени очи в мрака, а всъщност в стаята е светло и Исак чете, докато аз мижа. Между нас в леглото лежи все още онзи, третият, но аз опитах малка хитрост. Трудно е, защото пространството за борбата е ограничено - то е тялото на Исак. Бягайки от устата на арабина, се местя по тялото на мъжа ми от дясно на ляво вече с месеци. И когато най-сетне мислех, че съм се измъкнала от клопката, на съвсем другия край на тялото на Исак попаднах на засада. На втората уста на арабина. Зад ухото на Исак попаднах под косата на друг белег и имах чувството, че Абу Кабир Муавия е вмъкнал езика си между устните ми. Ужас! Сега вече съм в клопката - ако избягам от едната негова уста, на другия край на Исаковото тяло ме дочаква другата. Как да мисля за Исак? Вече не мога да се любя с Исак от страх устните ми да не се срещнат с тези сарацински устни. Белязал е живота ни. Би ли могла да имаш деца при такива условия? А най-страшното стана онази нощ. Една от тези сарацински целувки ми напомни целувката на нашата майка. Колко години не бях мислила за нея и сега отведнъж тя идва да ми напомни за себе си. И то как! Нека не се хвали онзи, който се обува, като онзи, който се е събул, но как да понеса това?
Попитах Исак направо дали египтянинът е още жив. Как мислиш, какво отговори? Жив е, и още как, и работи в Кайро. Забравя след себе си крачките по света като храчки. Заклевам те, направи нещо! Сигурно би могла да ме спасиш от този навлек, ако привлечеш неговата похот към себе си, та да я отстраниш от мен и да спасиш мен и Исак. Запомни това проклето име Абу Кабир Муавия и да направим подялба: вземи своя левак арабин за себе си в леглото си там, в Краков, а аз ще се опитам да задържа Исак...
8
Departament of Slavic studies
University of Yale, USA
October 1980
Драга госпожице Квашневска, пише ти твоята д-р Шулц между две лекции в университета. Исак и аз сме добре. Ушите ми са още пълни с неговите изсъхнали целувки. Малко се поуспокоихме и нашите легла сега са на отделни континенти. Много работя. Почнах да се отзовавам и на покани за научни симпозиуми, което не бях правила почти десет години. И сега се стягам за скорошно ново пътуване, което ще ме приближи към теб. След две години в Цариград се свиква научен симпозиум за културата по черноморските крайбрежия. Подготвям научно съобщение. Спомняш ли си професор Уайк и твоята дипломна работа: Житията на Кирил и Методий, славянските просветители! Спомняш ли си студията на Дворник, която използвахме тогава? Сега той е издал ново, допълнено издание (1969) и аз го поглъщам с голям интерес. Моят труд ще разказва за хазарската мисия на Кирил