Ръкописът на Фулканели [bg]

I. N 18

II. U 11 R

III. 9 Е 11 E

IV 22 V 18 А 22 V 18 A

V 22 R 15 O

VI. 22 R

VII. 13 А 18 Е 23 A

VIII. 20 R 15

IX. N 26 O 12 I 17 R 15

Изписани с нормален почерк, те още повече приличаха на шифър. Но какво означаваха? Познанията му по криптография бяха достатъчни, за да си даде сметка, че подобен код изисква ключ. Разузнавачите и шпионите най-често прибягваха до произволно избран текст от някоя книга. Първите двайсет и шест букви от съответния ред можеха да отговарят на буквите от азбуката, на цифри или на двете заедно. Разчитането им можеше да стане както в прав, така и в обратен ред. Съществуваха различни варианти на шифъра, най-често с коренно противоположен смисъл. Ако човек знаеше заглавието на книгата, страницата и точния ред в нея, разшифроването на текста бе елементарно. Но ако не разполагаше с подобна информация, усилията му бяха обречени. За съжаление Бен нямаше представа какъв може да е ключът за този шифър. Фулканели би могъл да използва всяка книга или текст, всеки език, който е владеел — френски, английски, италиански и латински, или пък да прибегне до произволни комбинации помежду им.

В сравнение с това, срещу което се беше изправил Бен, прословутата игла в купа сено му се струваше детска игра. После изведнъж се сети за записа на разговора на Ана с Клаус Райнфелд. Лудият бе изричал буквите и числата горе-долу в същата последователност, а самият той си ги беше записал.

Скочи, прерови джобовете си и намери малкия бележник. Оказа се, че Райнфелд беше повтарял до безкрай една и съща поредица от букви и числа. Но те липсваха в неговата тетрадка. Дали това означаваше, че Райнфелд е повтарял кода, за да го запомни? Ана беше споменала, че докато изреждал комбинацията, той постоянно броял на пръсти. Същото правел и когато повтарял другата фраза… Но каква беше тя? Някаква алхимическа сентенция на латински. Бен уморено затвори очи и напрегна паметта си.