Ръкописът на Фулканели [bg]

Малко след Куиза Бен напусна шосето и колата пое по тесен виещ се планински път. След четири километра диви пущинаци той се озова в Рен-льо-Шато.

Църквата се намираше на няколко метра навътре от единствената улица, скрита зад висока ограда от ковано желязо. Модерният туристически център до нея ярко контрастираше с каменните къщи на средновековното селце. В момента бе в ход поредната туристическа обиколка. Отегчен гид крачеше начело на тълпа окичени с фотоапарати туристи. Бен незабелязано се присъедини към тях и установи, че са англичани.

— Насам, дами и господа — подкани ги гидът. — Предстои ни да се запознаем с тайнствената църква. Подобно на всички църкви от средновековието тя е ориентирана в посока изток-запад, а подът й има формата на кръст. Олтарът е…

Бен влезе през тесния портал заедно с групата английски туристи, които зяпаха ярко изписаните стени. Непосредствено до входа се издигаше живописната скулптура на рогат дявол с облещени очи. Над него висяха четири ангела, обърнати с лице към олтара.

— Тази страховита фигура олицетворява демона Асмодей — продължи обясненията си гидът. — Той е пазител на тайните и скритите съкровища.

Тълпата възбудено зашумя, но Бен вече беше наясно, че няма да чуе нищо ново. Обърна се и излезе навън, гневно подритвайки изпречило се на пътя му камъче.

Селцето беше кацнало на върха на стръмен склон, от който се разкриваше чудесна гледка към околните планини. Западният му край свършваше до назъбена скала, отвъд която зееше дълбока пропаст. Бен стъпи на ръба на скалата, хвърли поглед към хълмовете и долините далеч под себе си и с въздишка запали цигара, скривайки огънчето на запалката между дланите си. Къде ли е сега Робърта? — запита се той. От години не беше изпитвал толкова болезнена самота.