Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ръкописът на Фулканели [bg]
Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ръкописът на Фулканели [bg]

Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:

Наследството на Фулканели - великия майстор на алхимията, чиито трудове са публикувани в началото на миналия век - продължава да предизвиква интерес. Има ли наистина алхимически еликсир, който може да превърне обикновения метал в злато и да се пребори с най-страшните болести? А защо не и да донесе власт и вечен живот? Това ли е тайната, заради която през средновековието Светата инквизиция изгаря еретиците катари на кладата? Заради нея ли в навечерието на Втората световна война Хитлер издирва Фулканели? Защо и днес умират хора, които по някакъв начин са свързани с тази тайна? Бен Хоуп е боец от елитните британски части, но лични проблеми го принуждават да напусне армията. Сега той използва уменията си за спасяване на отвлечени деца. Когато богат бизнесмен се обръща към него със задачата да открие човек, изчезнал преди 80 години, и ръкопис, който може да спаси живот на умиращо момиченце, Бен се сблъсква с най-странната мисия в живота си. Преследват го опасни противници, трябва да разчете древни надписи и шифри, да потърси неочаквани съюзници в лицето на млада американска биоложка, италианска историчка и френски свещеник. Следите водят към модернистична вила в Лангедок, обитавана от тайнствена сляпа жена. Там ли е скрит изчезналият ръкопис, криещ в себе си загадки от векове? Там ли е еликсирът, носещ изцеление? И отговорът на извечната човешка мечта? Невероятен трилър, в който умело се преплитат фикция и реалност, история и митология, анализ и въображение. Страхотен дебют... Скот Мариани е английският Стив Бери. “Обзървър”
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 129
Перейти на страницу:

Но това беше невъзможно. Беше непостижима мечта. Съдбата му беше в друга посока._ Мъжете като нас са вълци единаци_, беше казал Симон. Искаме да обичаме своите жени, но само ги нараняваме.

Неохотно се обърна към стълбите. В момента вече мислеше единствено за изпълнението на мисията си. Феърфакс чакаше, малката Рут — също.

Стана и се насочи към пансиона, който се намираше на метри от плажа. Влезе в стаята си, седна на леглото и вдигна слушалката.

— Да смятам ли, че властите вече не ме издирват?

— Официално това никога не се е случвало, Бен — засмя се Симон. — Намерението ми беше да те разпитам и нищо повече.

— Демонстрираш намеренията си по доста странен начин, Люк.

— Неофициалният ми отговор е „да“ — стана сериозен Симон. — Свободен си да отидеш където пожелаеш. Ти изпълни своята част от уговорката, аз също ще изпълня моята. Марк Дюбоа вече си е у дома, а „Gladius Domini“ е обект на официално разследване. Половината от членовете й са арестувани за убийства, отвличания и още цял куп съпътстващи обвинения. По тази причина ще забравя някои неща, които са пряко свързани с теб. Надявам се, че разбираш за какво говоря.

— Разбирам и ти благодаря, Люк.

— Вместо благодарности гледай да не ми създаваш повече неприятности. Ако ми кажеш, че още днес напускаш Франция, ще се почувствам наистина щастлив.

— И това ще стане.

— Говоря сериозно, Бен. Порадвай се на последните хубави дни, иди на кино, мързелувай на плажа. С други думи, опитай се да бъдеш обикновен турист. Но ако разбера, че пак си забъркал някоя каша, няма да се отървеш, приятелю!

Симон остави слушалката и се усмихна. Въпреки всичко Бен Хоуп му харесваше.

Вратата зад гърба му рязко се отвори и в кабинета влезе детектив с оредяла рижа коса.

— О, сержант Моран — обърна се да го погледне Симон.

— Добро утро, инспекторе. Извинявам се за безпокойството, но не знаех, че още сте тук.

— Тъкмо си тръгвам — погледна часовника си Симон. — При мен ли идвате, сержант?

— Не, инспекторе — отвърна Моран и се насочи към шкафа за документи до стената. — Трябва да потърся едно досие. — Пръстите му сръчно започнаха да прехвърлят картончетата в най-горното чекмедже.

— В такъв случай ще тръгвам — кимна Симон, плесна го приятелски по рамото и взе куфарчето си.

Моран го изчака да изчезне зад завоя на коридора, върна чекмеджето на мястото му, затвори внимателно вратата и вдигна слушалката.

— Искам телефонния номер, с който е проведен последният разговор по тази линия — нареди на дежурния оператор той. Записа номера, усмихна се и прекъсна връзката. Веднага след това го набра, изчака да се свърже и каза: — Извините, сбъркал съм номера.

Набра трети номер. Насреща прозвуча дрезгав шепот.

— Обажда се Моран, имам информация за вас. Обектът е отседнал в хотел „Марина“ в Палавас-ле-Фло.

Бен седна на масата, отпи глътка кафе и разтърка очи.

— Хайде, Хоуп, време е за работа — каза полугласно той и придърпа записките си. — С какво разполагаме дотук?

Отговорът на въпроса не беше обнадеждаващ. Няколко несвързани фрази, куп въпроси без отговор и никакви конкретни насоки. Информацията му беше недостатъчна. Беше изтощен от безсъние, с празно съзнание след безкрайните бягства, чертаене на планове и отчаяни опити да реши загадъчното уравнение. А сега, когато най-после получи възможност да се съсредоточи, пред очите му непрекъснато изплуваше лицето на Робърта. Косата й, очите й, походката й… Начинът, по който се смееше и плачеше. Не можеше да я прогони от съзнанието си, не можеше да запълни огромната празнота в душата си.

Цигарите му пак бяха на свършване. Измъкна плоската бутилка от джоба си, за да установи, че и тя явно е полупразна. Понечи да развинти капачката, после се спря. Не! Остави я на масата и я побутна по-далеч от себе си.

Продължаваше да тъне в догадки относно безразборно нахвърляните букви и цифри, запълващи девет от страниците на тетрадката. Взе химикалка и с тежка въздишка започна да ги записва по реда на появата им.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)