Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Но това беше невъзможно. Беше непостижима мечта. Съдбата му беше в друга посока._ Мъжете като нас са вълци единаци_, беше казал Симон. Искаме да обичаме своите жени, но само ги нараняваме.
Неохотно се обърна към стълбите. В момента вече мислеше единствено за изпълнението на мисията си. Феърфакс чакаше, малката Рут — също.
Стана и се насочи към пансиона, който се намираше на метри от плажа. Влезе в стаята си, седна на леглото и вдигна слушалката.
— Да смятам ли, че властите вече не ме издирват?
— Официално това никога не се е случвало, Бен — засмя се Симон. — Намерението ми беше да те разпитам и нищо повече.
— Демонстрираш намеренията си по доста странен начин, Люк.
— Неофициалният ми отговор е „да“ — стана сериозен Симон. — Свободен си да отидеш където пожелаеш. Ти изпълни своята част от уговорката, аз също ще изпълня моята. Марк Дюбоа вече си е у дома, а „Gladius Domini“ е обект на официално разследване. Половината от членовете й са арестувани за убийства, отвличания и още цял куп съпътстващи обвинения. По тази причина ще забравя някои неща, които са пряко свързани с теб. Надявам се, че разбираш за какво говоря.
— Разбирам и ти благодаря, Люк.
— Вместо благодарности гледай да не ми създаваш повече неприятности. Ако ми кажеш, че още днес напускаш Франция, ще се почувствам наистина щастлив.
— И това ще стане.
— Говоря сериозно, Бен. Порадвай се на последните хубави дни, иди на кино, мързелувай на плажа. С други думи, опитай се да бъдеш обикновен турист. Но ако разбера, че пак си забъркал някоя каша, няма да се отървеш, приятелю!
Симон остави слушалката и се усмихна. Въпреки всичко Бен Хоуп му харесваше.
Вратата зад гърба му рязко се отвори и в кабинета влезе детектив с оредяла рижа коса.
— О, сержант Моран — обърна се да го погледне Симон.
— Добро утро, инспекторе. Извинявам се за безпокойството, но не знаех, че още сте тук.
— Тъкмо си тръгвам — погледна часовника си Симон. — При мен ли идвате, сержант?
— Не, инспекторе — отвърна Моран и се насочи към шкафа за документи до стената. — Трябва да потърся едно досие. — Пръстите му сръчно започнаха да прехвърлят картончетата в най-горното чекмедже.
— В такъв случай ще тръгвам — кимна Симон, плесна го приятелски по рамото и взе куфарчето си.
Моран го изчака да изчезне зад завоя на коридора, върна чекмеджето на мястото му, затвори внимателно вратата и вдигна слушалката.
— Искам телефонния номер, с който е проведен последният разговор по тази линия — нареди на дежурния оператор той. Записа номера, усмихна се и прекъсна връзката. Веднага след това го набра, изчака да се свърже и каза: — Извините, сбъркал съм номера.
Набра трети номер. Насреща прозвуча дрезгав шепот.
— Обажда се Моран, имам информация за вас. Обектът е отседнал в хотел „Марина“ в Палавас-ле-Фло.
Бен седна на масата, отпи глътка кафе и разтърка очи.
— Хайде, Хоуп, време е за работа — каза полугласно той и придърпа записките си. — С какво разполагаме дотук?
Отговорът на въпроса не беше обнадеждаващ. Няколко несвързани фрази, куп въпроси без отговор и никакви конкретни насоки. Информацията му беше недостатъчна. Беше изтощен от безсъние, с празно съзнание след безкрайните бягства, чертаене на планове и отчаяни опити да реши загадъчното уравнение. А сега, когато най-после получи възможност да се съсредоточи, пред очите му непрекъснато изплуваше лицето на Робърта. Косата й, очите й, походката й… Начинът, по който се смееше и плачеше. Не можеше да я прогони от съзнанието си, не можеше да запълни огромната празнота в душата си.
Цигарите му пак бяха на свършване. Измъкна плоската бутилка от джоба си, за да установи, че и тя явно е полупразна. Понечи да развинти капачката, после се спря. Не! Остави я на масата и я побутна по-далеч от себе си.
Продължаваше да тъне в догадки относно безразборно нахвърляните букви и цифри, запълващи девет от страниците на тетрадката. Взе химикалка и с тежка въздишка започна да ги записва по реда на появата им.