Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Изминаха около половин километър, преди да излязат на пътя. Боца помогна на Узберти да се покатери по хлъзгавия банкет. В далечината се появи светлина, той пусна ръката на Узберти и застана в средата на пътя. Фаровете осветиха едрата му фигура с насочена пушка в ръце. Изскърцаха спирачки, колата поднесе и спря диагонално на платното. В нея пътуваше млада двойка. Боца отвори вратата откъм шофьора, сграбчи мъжа за косата, просна го на банкета и небрежно пусна един откос в гърдите му. Окървавеното тяло се сгърчи върху окапалите листа.
Момичето в колата пищеше истерично. Боца протегна ръце през сваленото стъкло и я измъкна навън. Заби за миг хладен поглед в очите й, после с рязко въртеливо движение строши вратните й прешлени. Инквизитора замъкна труповете в канавката и ги засипа с влажни листа.
— Добра работа, Франко — похвали го Узберти. — А сега да се махаме!
Боца му помогна да се настани на задната седалка, седна зад волана и подкара към летището.
Последното нещо, което Бен беше пъхнал в сака по-рано през деня, беше пластичен експлозив. Той го залепи на стоманената врата на подземието, прикрепи електродите и бързо се оттегли в далечния край на коридора. Пръстът му натисна бутона на джиесема и затвореното пространство се разтърси от оглушителна експлозия. Когато димът се разсея, вратата изглеждаше така, сякаш чудовищна уста беше отхапала кръгла хапка от нея. Металните й ръбове бяха нажежени до червено. Бен вдигна пистолета пред себе си и предпазливо се промъкна в задименото подземие. На циментовия под лежеше един от пазачите. От носа и ушите му бликаше кръв, а от челото му стърчеше триъгълно парче желязо с назъбени краища. Бен откачи връзката ключове от колана му и се втурна напред, викайки Робърта по име.
— Бен! — изкрещя с все сили тя. Ушите й пищяха от оглушителната експлозия. — Тук има и едно момче!
Той завъртя фенерчето и лъчът спря върху сгърчената фигура на упоения Марк, която лежеше на пода.
— Хайде, да вървим! — извика Бен, отключвайки решетъчните врати. Избягвайки прегръдката й, той се наведе и метна момчето на рамо.
Десет минути по-късно двама озадачени представители на реда откриха неподвижната фигура на Марк Дюбоа в една от полицейските камионетки.
— Откъде се появи този? — промърмори единият от тях.
— Проклет да съм, ако знам — отвърна другият. Мина доста време, докато осъзнаят, че пред тях лежи момчето от снимката на плакатите за издирване на изчезнали.
Симон доволно гледаше как хората му извеждат от сградата повече от трийсет кашлящи и плюещи членове на „Gladius Domini“ с разкъсани дрехи и почернели лица. До момента бяха открити шест трупа, а огромното количество оръжие и амуниции беше предостатъчно за повдигане на обвинение в тероризъм и престъпен заговор.
Бързина, агресивност, изненада. Беше чувал, че това е мотото на едно специално подразделение в британската армия. Май наистина беше така. Той поклати глава, на лицето му се разля широка усмивка.
56
Робърта се люшкаше между радостното опиянение и крайното физическо изтощение. Бен я беше прегърнал през кръста и я водеше към колата, скрита в шубраците отвъд полицейския кордон. Без да обръща внимание на пороя от въпроси, с които тя го засипваше, той предпазливо вървеше напред. Не след дълго стигнаха до колата, той се огледа за последно и седна зад волана.
Поеха по черния път, който бързо ги отдалечи от Центъра за християнско образование. Минаха покрай някаква ферма, изминаха още два километра и излязоха на тясна асфалтирана алея.
— Къде отиваме? — замаяно попита Робърта, облегна се назад и затвори очи. Пленничеството започваше да й се струва далечен и полузабравен инцидент.
— В една къща, която наех наскоро — кратко отвърна той.
Прекосиха две заспали селца и двайсетина минути по-късно спряха пред малка вила, скрита между високите дървета. Бен й помогна да слезе от колата и я поведе по тясната пътечка. Отключи вратата и щракна електрическия ключ. Макар и малка и оскъдно мебелирана, вилата беше функционална и най-важното — сигурна.
Робърта рухна в някакво старо кресло, отметна глава и затвори очи. Бен й подаде чаша червено вино. Живителната течност й подейства веднага, напрежението започна да я напуска. Странно мълчалив и някак отчужден, Бен се зае да пали огън в старото каменно огнище.
— Добре ли си? — попита тя. — Случило ли се е нещо?