Ръкописът на Фулканели [bg]

Узберти замръзна на място, уплашен до смърт от люлеенето на пода под краката си. Ударната вълна сякаш изсмука въздуха от кабинета. Бен скочи и се стрелна към парализирания от ужас италианец. В същия момент вратата се отвори с трясък и охраната нахлу в помещението заедно с гъстите облаци дим, идващи от коридора. Първият от въоръжените мъже умря на място, пронизан от металния крак на стола, който Бен заби в гърлото му. Скорпионът му изтрака на пода. Откосът, изстрелян от втория, пръсна на парчета стъкления плот на бюрото. Бен се претърколи и сграбчи падналия автомат. Деветмилиметровите куршуми надупчиха стената и гърдите на бодигарда, който се свлече с изкривено от болка лице.

Но Узберти изчезна. Стъклената врата на аварийния изход леко се поклащаше. Тежки стъпки разтърсваха металната конструкция на аварийната стълба отвън.

Бен хукна към коридора. Сега най-важното беше Робърта. Той се насочи се към асансьора и в движение набра още една комбинация на мобилния си телефон. Влетя в кабината, натисна бутона за надолу и с подскок се хвана за стоманената рамка на люка над главата си. Увисна с едната ръка, а с другата отмести капака и придърпа торбичката, която беше скрил на покрива на кабината. Скочи долу и я отвори. В същия миг асансьорът се разтърси и спря. Той излезе и натисна копчето за набиране върху светещия панел на телефона. Малкият заряд пластичен експлозив взриви централното електрическо табло и сградата потъна в мрак.

Бен извади браунинга, включи диодното фенерче, прикрепено на дулото, и бързо се насочи към подземието, осветявайки пътя си по тъмните коридори.