Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Той не отговори. Беше се отпуснал на колене с гръб към нея и търпеливо разпалваше огъня.
— Защо не ми отговаряш?
Бен захвърли ръжена и рязко се изправи.
— Какви бяха тези игри, по дяволите? — гневно извика той.
— Какви игри?
— Имаш ли представа колко се тревожех за теб? В един момент бях сигурен, че си мъртва! Какво те накара да изчезнеш, дявол да те вземе?
— Аз…
— Що за глупави и идиотски…
Робърта скочи. Устните й трепереха, ръцете й също.
Забелязал състоянието й, Бен омекна.
— Не плачи, моля те — промълви той. — Много съ…
Не успя да довърши изречението, тъй като юмрукът й се стрелна и се стовари върху брадичката му. Тялото му се люшна, пред очите му заиграха разноцветни кръгове.
— Копеле! — неистово изкрещя тя. — Забранявам ти да ми говориш така!
Изправени един срещу друг, те се гледаха и дишаха тежко. Бен бавно потърка челюстта си, а Робърта изхълца и се хвърли на шията му. Миг по-късно тя усети как тялото му се стегна и тя се отдръпна. Погледна го плахо, с насълзени очи.
Напрежението му изведнъж изчезна, в гърдите му се надигна желанието. Искаше я сега, веднага! Искаше топлината, която толкова дълго беше отбягвал. Искаше да се потопи в нея като гмурец в топла лагуна и да остане там завинаги. Заковал поглед в тъжните й питащи очи, той бавно осъзна, че я обича повече, отколкото можеше да си представи.
Протегна ръце и я привлече към себе си, пръстите му потънаха в косите й. Усети как треперещото й тяло се притиска в неговото.
— Толкова се страхувах, че ще те загубя! — шепнеше той.
Пръстите му изтриха сълзите по лицето й. Бен я целуна дълго и страстно, както не бе целувал никого в живота си.
Робърта се събуди от далечното кукуригане на петли. Отвори очи. Две секунди й бяха достатъчни, за да осъзнае къде се намира. Ранното слънце надничаше през прозореца на спалнята. Спомни си за изминалата нощ и се усмихна. Не, то не беше сън. Тя му каза колко много го обича и той й отвърна със същото. Не беше предполагала, че може да бъде толкова нежен.
Легна по гръб и с удоволствие се изпъна под завивките. После отметна една къдрица от челото си и протегна ръка да го докосне. Но Бен го нямаше до нея. Сигурно беше слязъл долу.
Остана да лежи известно време, унесена в приятна дрямка. Ужасът от отвличането й се превърна в далечен спомен, сякаш беше част от друг живот или полузабравен кошмар. Какво ли е чувството да си в Ирландия, на брега на морето? Никога през живота си не беше живяла край море.
Постепенно се събуди напълно и се запита къде може да е Бен. Не усещаше аромат на прясно сварено кафе, къщата тънеше в сънна тишина, нарушавана единствено от песента на птичките в дърветата отвън. Спусна крака на пода и бавно тръгна да събира дрехите си, пръснати из цялата спалня и част от стълбището. Пресните спомени предизвикаха нова усмивка.
Той не беше долу и не приготвяше закуската. Тя тръгна да обикаля малката вила, викайки го по име. Къде ли се бе запилял?
Тревогата я връхлетя едва когато видя, че вещите му ги няма, а също и колата пред къщата. После зърна бележката на кухненската маса. Не беше нужно да я прочете, за да узнае съдържанието й.
Очите й се насълзиха. Седна на масата, стисна глава между дланите си и заплака.
57
Чувстваше се, че наближава есента. Курортното селище Палавас-ле-Фло беше опустяло. Малкото туристи на плажа бяха предимно германци и англичани. Бен седеше встрани от тях, отправил взор към далечния хоризонт. Мислеше за Робърта, която вече трябваше да е потеглила към родината си, където щеше да е в безопасност.
Той си тръгна още на разсъмване след любовната нощ. Не биваше да допускаш това, въздъхна той. Не беше честно спрямо нея. Чувстваше се ужасно, че й беше признал чувствата си въпреки предварително взетото решение да се измъкне рано, докато тя още спи.
Призори, малко преди да тръгне, седна да й пише. Не беше истинско писмо. Искаше да й каже толкова много неща, но това само би увеличило мъката от раздялата. До бележката остави пачка банкноти, които щяха да й стигнат да замине незабавно за Америка. Събра нещата си и тръгна към вратата, но изведнъж се спря.
Не можеше да си тръгне просто ей така. Отстъпвайки пред желанието си да я зърне за последен път, той предпазливо пое нагоре по скърцащите стълби. Застана до леглото и дълго я гледа как спи. Косата й се беше разпиляна по възглавницата, гърдите й равномерно се повдигаха и отпускаха. Наведе се и внимателно отмести малко кичурче, паднало над окото й. После неволно се усмихна на щастливото, почти детско спокойствие върху спящото й лице. Ужасно му се прииска да я сграбчи в прегръдките си, да я целува, да я поглези, поднасяйки й закуската в леглото. Копнееше да останат заедно, да бъдат щастливи.