Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ръкописът на Фулканели [bg]
Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ръкописът на Фулканели [bg]

Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:

Наследството на Фулканели - великия майстор на алхимията, чиито трудове са публикувани в началото на миналия век - продължава да предизвиква интерес. Има ли наистина алхимически еликсир, който може да превърне обикновения метал в злато и да се пребори с най-страшните болести? А защо не и да донесе власт и вечен живот? Това ли е тайната, заради която през средновековието Светата инквизиция изгаря еретиците катари на кладата? Заради нея ли в навечерието на Втората световна война Хитлер издирва Фулканели? Защо и днес умират хора, които по някакъв начин са свързани с тази тайна? Бен Хоуп е боец от елитните британски части, но лични проблеми го принуждават да напусне армията. Сега той използва уменията си за спасяване на отвлечени деца. Когато богат бизнесмен се обръща към него със задачата да открие човек, изчезнал преди 80 години, и ръкопис, който може да спаси живот на умиращо момиченце, Бен се сблъсква с най-странната мисия в живота си. Преследват го опасни противници, трябва да разчете древни надписи и шифри, да потърси неочаквани съюзници в лицето на млада американска биоложка, италианска историчка и френски свещеник. Следите водят към модернистична вила в Лангедок, обитавана от тайнствена сляпа жена. Там ли е скрит изчезналият ръкопис, криещ в себе си загадки от векове? Там ли е еликсирът, носещ изцеление? И отговорът на извечната човешка мечта? Невероятен трилър, в който умело се преплитат фикция и реалност, история и митология, анализ и въображение. Страхотен дебют... Скот Мариани е английският Стив Бери. “Обзървър”
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 129
Перейти на страницу:

Той не отговори. Беше се отпуснал на колене с гръб към нея и търпеливо разпалваше огъня.

— Защо не ми отговаряш?

Бен захвърли ръжена и рязко се изправи.

— Какви бяха тези игри, по дяволите? — гневно извика той.

— Какви игри?

— Имаш ли представа колко се тревожех за теб? В един момент бях сигурен, че си мъртва! Какво те накара да изчезнеш, дявол да те вземе?

— Аз…

— Що за глупави и идиотски…

Робърта скочи. Устните й трепереха, ръцете й също.

Забелязал състоянието й, Бен омекна.

— Не плачи, моля те — промълви той. — Много съ…

Не успя да довърши изречението, тъй като юмрукът й се стрелна и се стовари върху брадичката му. Тялото му се люшна, пред очите му заиграха разноцветни кръгове.

— Копеле! — неистово изкрещя тя. — Забранявам ти да ми говориш така!

Изправени един срещу друг, те се гледаха и дишаха тежко. Бен бавно потърка челюстта си, а Робърта изхълца и се хвърли на шията му. Миг по-късно тя усети как тялото му се стегна и тя се отдръпна. Погледна го плахо, с насълзени очи.

Напрежението му изведнъж изчезна, в гърдите му се надигна желанието. Искаше я сега, веднага! Искаше топлината, която толкова дълго беше отбягвал. Искаше да се потопи в нея като гмурец в топла лагуна и да остане там завинаги. Заковал поглед в тъжните й питащи очи, той бавно осъзна, че я обича повече, отколкото можеше да си представи.

Протегна ръце и я привлече към себе си, пръстите му потънаха в косите й. Усети как треперещото й тяло се притиска в неговото.

— Толкова се страхувах, че ще те загубя! — шепнеше той.

Пръстите му изтриха сълзите по лицето й. Бен я целуна дълго и страстно, както не бе целувал никого в живота си.

Робърта се събуди от далечното кукуригане на петли. Отвори очи. Две секунди й бяха достатъчни, за да осъзнае къде се намира. Ранното слънце надничаше през прозореца на спалнята. Спомни си за изминалата нощ и се усмихна. Не, то не беше сън. Тя му каза колко много го обича и той й отвърна със същото. Не беше предполагала, че може да бъде толкова нежен.

Легна по гръб и с удоволствие се изпъна под завивките. После отметна една къдрица от челото си и протегна ръка да го докосне. Но Бен го нямаше до нея. Сигурно беше слязъл долу.

Остана да лежи известно време, унесена в приятна дрямка. Ужасът от отвличането й се превърна в далечен спомен, сякаш беше част от друг живот или полузабравен кошмар. Какво ли е чувството да си в Ирландия, на брега на морето? Никога през живота си не беше живяла край море.

Постепенно се събуди напълно и се запита къде може да е Бен. Не усещаше аромат на прясно сварено кафе, къщата тънеше в сънна тишина, нарушавана единствено от песента на птичките в дърветата отвън. Спусна крака на пода и бавно тръгна да събира дрехите си, пръснати из цялата спалня и част от стълбището. Пресните спомени предизвикаха нова усмивка.

Той не беше долу и не приготвяше закуската. Тя тръгна да обикаля малката вила, викайки го по име. Къде ли се бе запилял?

Тревогата я връхлетя едва когато видя, че вещите му ги няма, а също и колата пред къщата. После зърна бележката на кухненската маса. Не беше нужно да я прочете, за да узнае съдържанието й.

Очите й се насълзиха. Седна на масата, стисна глава между дланите си и заплака.

57

Чувстваше се, че наближава есента. Курортното селище Палавас-ле-Фло беше опустяло. Малкото туристи на плажа бяха предимно германци и англичани. Бен седеше встрани от тях, отправил взор към далечния хоризонт. Мислеше за Робърта, която вече трябваше да е потеглила към родината си, където щеше да е в безопасност.

Той си тръгна още на разсъмване след любовната нощ. Не биваше да допускаш това, въздъхна той. Не беше честно спрямо нея. Чувстваше се ужасно, че й беше признал чувствата си въпреки предварително взетото решение да се измъкне рано, докато тя още спи.

Призори, малко преди да тръгне, седна да й пише. Не беше истинско писмо. Искаше да й каже толкова много неща, но това само би увеличило мъката от раздялата. До бележката остави пачка банкноти, които щяха да й стигнат да замине незабавно за Америка. Събра нещата си и тръгна към вратата, но изведнъж се спря.

Не можеше да си тръгне просто ей така. Отстъпвайки пред желанието си да я зърне за последен път, той предпазливо пое нагоре по скърцащите стълби. Застана до леглото и дълго я гледа как спи. Косата й се беше разпиляна по възглавницата, гърдите й равномерно се повдигаха и отпускаха. Наведе се и внимателно отмести малко кичурче, паднало над окото й. После неволно се усмихна на щастливото, почти детско спокойствие върху спящото й лице. Ужасно му се прииска да я сграбчи в прегръдките си, да я целува, да я поглези, поднасяйки й закуската в леглото. Копнееше да останат заедно, да бъдат щастливи.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)