Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Пусни го, Джулиън — меко каза тя. — Цялото му тяло не струва колкото и най-малката частица от твоето.
Джулиън сведе поглед към Пол и присви очи.
— Там, откъдето идвам, такива нищожни страхливци като теб ги претрепвахме ей така, за да си поддържаме формата.
И тъкмо когато Грейс вече бе сигурна, че Джулиън ще убие Пол, той свали крак от гърлото му.
— Ставай!
Разтърквайки гърлото си, Пол бавно се изправи.
Студеният, убийствен поглед на Джулиън, го накара да потръпне.
— Дължиш извинение на дамата.
Пол си избърса носа с опакото на ръката.
— Съжалявам.
— Кажи го така, сякаш наистина го мислиш.
— Съжалявам, Грейс. Честно. Страшно много съжалявам.
Преди Грейс да успее да каже каквото и да било, Джулиън обви раменете й с ръка и я изведе от клуба.
Никой от двамата не продума, докато отиваха към колата, ала Грейс усещаше, че нещо с Джулиън не е наред. Цялото му тяло беше напрегнато, като пружина, притисната в твърде тясно пространство.
— Ще ми се да ме беше оставила да го убия — каза той, докато Грейс търсеше ключовете в джоба на дънките си.
— Джулиън…
— Не можеш дори да си представиш колко мъчително беше да си изляза по този начин. Аз не съм от онези, които просто си тръгват.
Той стовари ръка върху капака на колата, а после се обърна и изръмжа като хванат натясно лъв.
— По дяволите, Грейс, някога пирувах с вътрешностите на такива като него. А ето че сега съм…
Джулиън замълча, връхлетян от спомени, потискани в продължение на две хилядолетия. Видя се като славния пълководец, който бе някога. Героят на Македония. Мъжът, чиято поява само бе достатъчна, за да накара цели римски легиони да се предадат.
А после се видя такъв, какъвто бе сега. Празна черупка. Домашен любимец, изцяло подчинен на волята на онази, която го е призовала. Две хиляди години бе живял без чувства, без да пророни повече от шепа думи. Беше минал на режим „оцеляване“. И бе изгубил себе си в него. Докато Грейс не му протегна ръка и не откри човешката му страна…
Грейс гледаше как по лицето на Джулиън се сменят най-различни емоции. Гняв, объркване, ужас и накрая — агония. Тя заобиколи колата, за да отиде при него, ала той не й позволи да го докосне.
— Не виждаш ли? — гласът му бе дрезгав от чувствата, бушуващи в гърдите му. — Вече не знам кой съм. Знам кой бях в Македония, а после се превърнах в това.
Джулиън вдигна ръка, така че Грейс да види думите на Приап, жигосани върху кожата му.
— И тогава ти промени всичко — каза той и я погледна.
Страданието в очите му я преряза като с нож.
— Защо трябваше да ме променяш, Грейс? Защо не ме остави такъв, какъвто бях? Научил се бях да не чувствам нищо. Идвах, правех онова, което ми кажеха, и си отивах. Не исках нищо. А ето че сега…
Той се огледа наоколо, като човек, попаднал в кошмар, от който не можеше да избяга.
Грейс посегна към него.
— Джулиън…
— Не! — поклати глава той и отстъпи назад, а после прокара ръка през косата си. — Вече не знам къде ми е мястото. Ти не разбираш.
— Тогава ми помогни да разбера — помоли го тя.
— Как да ти обясня какво е да вървиш между два свята? И да бъдеш презиран както от единия, така и от другия? Нито човек, нито бог, аз съм едно извращение. Нямаш представа как израснах. Майка ми ме остави на баща ми, той — на жена си, а тя бе готова да ме пробута на първия срещнат, само и само да й се махна от очите. През последните двайсет века бях търгуван и продаван. Прекарах целия си живот, търсейки място, което да нарека свой дом. Търсейки някой, който да ме иска. Не лицето или тялото ми, а мен.
Измъченият му поглед я изгаряше от болка.
— Аз те искам, Джулиън.
— Не, не ме искаш. Как би могла?
Грейс го зяпна с отворена уста.
— Как може да не те искам? Мили Боже, през целия си живот не съм искала да бъда с някого така силно, както жадувам да бъда с теб.
— Това е просто физическо желание.
Сега вече Грейс наистина се ядоса. Как се осмеляваше да омаловажава чувствата й по този начин! Онова, което изпитваше към него, бе много повече от физическо желание, то стигаше чак до дъното на душата й.
— Не ми казвай какво изпитвам. Не съм дете.
Джулиън поклати глава, неспособен да повярва на думите й. Беше проклятието. Трябваше да е то. Никой не можеше да го обича. Никой никога не го бе обичал. Още от мига, в който се бе родил. Ако Грейс го обичаше… Това би било чудо. Би било… Истинско блаженство. А той не бе роден за блаженство.